Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Повечето от хората, прочели статията за „AT&T“, така и не стигнаха до втората страница, където вестникът беше отпечатал с големи букви:

Поради повреда в компютърните системи издателите не бяха в състояние да контролират съдържанието на първата страница в икономическия раздел. За да можем да ви представим актуалните новини от света на бизнеса, страницата трябваше да бъде отпечатана. Читателите трябва да знаят, че информацията за „AT&T“ не е потвърдена. Говорителите на компанията отричат всякакви слухове за съществуването на подобна програма.

А тези, които прочетоха опровержението, така и не му повярваха.

— Как, по дяволите, е възможно да се случи! — чудеше се Мартин. — Нали казвахте, че вирусът може да разрушава само софтуера — информация или програма.

Двамата с Рик Веласкес бяха в кабинета на Ръсел и слушаха обясненията на Рик за експеримента на Грей и Монтгомъри.

— Аз самият щях да постъпя по същия начин — каза специалистът от Агенцията за национална сигурност. — Но да се върнем към въпроса ти. Нещата стоят горе-долу така: Вътре в компютъра има електронна част, наречена видеокарта. Тя свързва системата с монитора. Сам по себе си мониторът има голям брой характеристики. Две от тях са хоризонталното и вертикално разгръщане, или така наречената честота, да кажем тридесет килохерца хоризонтално сканиране. Тези две характеристики определят диапазона. Един добър монитор може да има диапазон около сто например.

— Правиш всичко възможно, за да се почувствам като пълен глупак, нали? — попита Мартин и се ухили на Ръсел. Тя изглеждаше много добре тази сутрин. В нея сякаш имаше нещо различно, но то все му убягваше.

Луан също му се усмихна.

— Не се разсейвай, Питър. Ще схванеш за какво става въпрос. За да могат всички компоненти на хард диска да работят заедно, съществуват софтуерни програми, наречени видео драйвъри. Те изравняват несъответствията, така че програмата за текстообработка, играта или графичната приложна програма да излизат на монитора правилно. С точните хоризонтални и вертикални честоти. Видео драйвърът не може да увеличава диапазона на монитора, без това да предизвика някакви нарушения. — По време на този монолог Мартин съсредоточено зяпаше Луан и от време на време кимаше с глава на Рик. Тя все още му дължеше обяснение за пътуването си до Далас. Беше пристигнала на „Дълес“ още вчера следобед. — Причината за повредата е — продължи Веласкес, — че те са използвали за защита специално създаден видео драйвър, който умишлено е увеличил диапазона на монитора с цел да го унищожи.

— Значи са можели да причинят и по-големи щети — обясни Луан.

— Точно така. Ако програмата се използва срещу цяла компютърна система, може да я изкара от строя за известно време. Възстановяването може да струва милиони долари.

— За един монитор? — попита Мартин.

— В научните кръгове има монитори от много висока класа, Питър. Те нямат нищо общо с онези за домашна употреба, които струват триста-четиристотин долара. Тук говорим за цени от хиляда и петстотин до четири хиляди долара на монитор.

Питър можеше да си представи реакцията в Конгреса, ако всяко учреждение с правителствен договор предяви искания за възстановяване на подобни щети с парите на данъкоплатците.

— Ами дисковото устройство?

— В Тампа ли?

— Да. Нали Грей каза, че е вън от строя.

— Дарел взе двама техници и замина за Флорида да хвърли едно око — каза Ръсел. — Възможно е да е свързано със софтуера и да е изтрита оперативната програма. Не ми се вярва проблемът да е чисто механичен. Ще разберем повече днес следобед.

— Значи — започна Мартин, — когато са се опитали да открият този… скрит файл, той се е самоунищожил и е взел със себе си толкова, колкото е могъл.

— Може и така да се каже — съгласи се Рик. — Ако в системите имаше и други файлове, по всяка вероятност те също щяха да бъдат изтрити. И все пак сега знаем едно много важно нещо.

— И какво е то?

— Аз също забелязах — каза Луан.

— Давай тогава — подкани я Веласкес.

— Нат е успял да изтрие файловете, без това да предизвика по някакъв начин скритата програма.

— Това е.

— Нима е важно? — попита Питър.

— Да видим какво знаем до този момент — започна Луан. — Първо, най-големият ни проблем е, че има пробиви в сигурността на компютърните системи. Е, такива винаги е имало. Но някой се е научил да го прави с учудваща лекота — даже банковата система Т-1 не му се опъва.