Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Опитай се да избегнеш всякакви разговори, Майк. Виж дали ще можеш да измъкнеш нещо от регистрацията на колата.

— Пълна си с изненади!

— Проследих го до паркинга. Сив олдсмобил седан, нов, тексаска регистрация. — Тя издиктува номера.

— Ще видя какво мога да изровя.

— Моля те.

— Само защото те обичам, нали знаеш?

Вярно беше. Тя го отряза и той се ожени за една адвокатка от Министерството на правосъдието.

— И аз те обичам, Майк.

Кейси Конрад не се качи на мотрисата. С огромно нежелание смачка шапката си за двеста долара и я хвърли в едно от кошчетата за боклук. Влезе в магазинчето за сувенири и си купи преоценена бейзболна шапка на „Далас Каубойс“.

Обърна сакото си така, че да се вижда тъмнокафявата подплата, преметна го през ръката си и се върна в чакалнята.

Когато минаваше край кафенето, видя Ръсел.

В компанията на мъжа, който я следеше.

Пиеха кафе.

Смееха се.

Какво, по дяволите, означаваше това?

Никой от двамата не го видя. Стигна до изход 19, седна на един от столовете до стената и зачака. Вече си беше купил билет за Атланта на „Боинг“-737 на „Америкън Еърлайнс“. Предполагаше, че може да възникнат усложнения, и предварително си подготви няколко маршрута за бягство.

Единственото, което му идваше наум, беше, че Ръсел е решила да се подсигури и сама е организирала наблюдението. Нищо друго не се връзваше. Ако някой беше разбрал за срещата им, едва ли щеше да вложи толкова усилия по залавянето му. Полицията да го издирва толкова настоятелно? Как не!

Но нали именно Ръсел му помогна да се измъкне! Значи дори и да е организирала всичко, направи всичко възможно да го оставят на мира.

Предполагаше, че просто трябваше да й се довери. Но и да си държи очите широко отворени.

След четиридесет минути обявиха полета му. Той се качи на боинга и излетя за Атланта.

Цели два часа обикаляше международното летище в Атланта. Искаше да провери дали някой не проявява интерес към скромната му особа. Когато се увери, че не го следят, се почувства много по-добре.

Само дето никак не понасяше компанията на толкова много хора. Те миришеха, бяха груби, говореха прекалено високо. И занимаваха всеки, който им се изпречи на пътя, с жалките си житейски проблеми.

От Атланта се качи на самолета на „Саутуест Еър“ за Албъкърк. Пристигна към пет часа следобед. Винаги беше харесвал местното летище с неговите тухлени, пясъчножълти постройки.

Изчака десетина минути и хвана фирмения микробус на „Хилтън“ до хотела на булевард „Юнивърсити“. Пренебрегна любопитния поглед на администратора, взе си раницата и се качи в стаята. Взе душ и се обръсна. „Пфу, пак старата история с бръсненето.“ После слезе до ресторанта „Каза Чако“ и си поръча телешко и сирене.

Върна се в стаята и си пусна телевизора за компания. Не му обръщаше особено внимание. Започна да го измъчва някакво особено усещане. Не беше докосвал компютър почти цял ден. Ако в момента имаше отворен магазин, веднага щеше да излезе и да си купи някой преносим.

Искаше да провери какво има на дискетите, които му беше дала Ръсел. Отново ги прегледа. Беше ги номерирала. Диск едно, диск две и така нататък. Все едно да получиш коледен подарък и да не можеш да го отвориш. Макар да си даваше сметка, че съдържанието едва ли ще оправдае очакванията му.

Почеркът й му харесваше. Буквите „о“ и „д“ бяха големи и закръглени. Не беше специалист, но реши, че вероятно това би означавало открит и прям характер. Може би всеотдайност?

Кой, по дяволите, знае със сигурност?

Беше доволен, че е в Албъкърк. Далеч от нея.

Все пак разговорът им не му беше неприятен. Помнеше я по-различна по времето, когато го арестува.

Но кой беше оня тип?

Щеше да я попита направо. Да видим как ще се измъкне.

Прекара цял час в премисляне на работата си през следващите няколко дни. Накрая реши, че ще му е нужно допълнително оборудване. Планира всичко до най-големите подробности.

Легна си рано, но не можа да заспи веднага. Имаше нещо в цялата тази история, което дълбоко в себе си намираше за изключително вълнуващо. Тайна среща на непознато летище… Шпиони, които дебнат наоколо… Агенти на ФБР, които му помагат да се измъкне… Цял куп секретна информация на дискети… Като на филм!

Сутринта слезе в ресторанта на хотела и си поръча голяма закуска. Наденички, яйца и палачинки. Когато пътуваше извън дома си, обикновено ядеше много.