Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Щракна върху менюто с игрите, избра си „купа“ и започна да играе карти срещу останалите три компютъра.

Боже, колко е хубаво да се прибереш у дома!

— Оплакванията стават все по-настойчиви — каза президентът.

Да, но чии, зачуди се Жувармов? От почти всеки сектор на икономиката постъпваха толкова много жалби, че им беше трудно да ги обработват. Беше сигурен обаче, че президентът има предвид банкерите и новоизлюпените капиталисти с техните наскоро закупени компютърни системи. Вероятно западните компании и консултанти, които наводняваха Русия и се опитваха да я издърпат до технологичното ниво на настоящото столетие, също бяха изпращали ултиматуми до администрацията. Той можеше да назове поне пет чужди фирми, които бяха пострадали от пробива в базите данни.

— Не мога да контролирам оплакванията — отговори генералът. С носталгия си спомни за времената, когато това беше част от задълженията му. — Правителството също е под обсада. Едва ли в момента е особено разумно да се тревожим за някаква си банка.

— Какво ще правим тогава?

— Имаше строго секретен файл с досиетата на дисиденти, събирани от КГБ още преди…

— Имаше?

— Беше унищожен. Данните са объркани до неузнаваемост.

— Може би така е по-добре.

— Останали са ни само писмените доклади, а те не са подновявани от 1988 година насам. В разузнаването ни има огромни пропуски, и то само защото се предоверихме на компютъризираната информационна система.

Президентът обаче явно беше на различно мнение и не се притесняваше особено от пробивите в компютрите.

— Защо тогава се ровите из старите папки?

Жувармов отговори:

— Мислех си, че част от тях могат да бъдат предоставени на международната база данни.

— Как върви работата?

— Изпратих им екип от преводачи и компютърни специалисти за първия етап от създаването й. Хенри Содъби ще предостави част от хората си на наше разположение.

— Разбирам. Нуждаем ли се от тази помощ?

— Те разполагат с нов, по-ефективен скенер. Всъщност с няколко. Те ще улеснят работата по прехвърлянето на досиетата върху електронни носители.

Президентът не откъсваше очи от него.

— Не ви е приятно да споделяте проблемите с чужденците. Нали, генерале?

— Разбира се, господин президент.

— Нашата република има толкова много затруднения, че поредното ще остане почти незабелязано. Кажете ми, вашите досиета могат ли да ни доведат до човека, който причини тези световни катаклизми?

— Искрено се съмнявам — отговори Жувармов.

— А имат ли изобщо някаква стойност?

— Сега ли? Вероятно почти никаква. Подозирам, че голяма част от фигуриращите в тях вече са покойници или имигранти. Но в бъдеще, кой знае?

Президентът свали очилата си и разтърка уморено очи. Изглеждаше доста изтощен. Остави очилата и погледна Жувармов. Сега очите му изглеждаха по-големи.

— Най-важното за нас сега е изграждането на положителен имидж, Виталий.

Поредният страничен ефект на капитализма — връзките с обществеността.

Жувармов не отговори.

— Предайте им всички досиета.

— Но, господин президент…

— Нали сам казахте, че са без значение.

— Анализите могат да покажат…

— Че старият режим е бил пълен с изстъпления, Виталий. И двамата го знаем. Така поне ще мога да обясня на онези, които ни притискат, че правим всичко по силите си за залавянето на престъпника и сме предали досиетата си на Запада. Направете го!

Жувармов се уплаши. Много скоро в този свят нямаше да има никакви тайни.

После си напомни, че за човека, който стои зад тези престъпления, тайни отдавна не съществуват.

Петъчната вечер беше много приятна.

Целият следобед Ръсел търпеливо беше слушала докладите на комбинираните екипи, които наблюдаваха операциите в Сиатъл, Сан Хосе, Феникс, Денвър, Омаха, Чикаго и къде ли още не. Веднага след последния телефонен разговор тя повери работата на дежурния агент и предприе ежедневното си пътуване до Вирджиния.

Апартаментът й миришеше на свежо, мебелите блестяха. Да не повярваш! Изкъпа се набързо, облече дънките и ръчно бродираната блуза, която си беше купила при едно пътуване до Санта Фе. Застана пред огледалото и пооправи деколтето. Май беше прекалено изрязано. Провокативно? О, по дяволите!