Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Грей извикваше имената на екрана, докато Монтгомъри старателно си ги записваше.

— Системата е „Уиндоус“ и може да работи в режим „ДОС“. Минавам на „ДОС“.

Дисковата операционна система беше основна за „Ай Би Ем“ и съвместимите с тях компютри. Беше разработена от „Майкрософт“ и носеше пълното име „Ем Ес — ДОС“.

Когато на екрана остана само символът на хард диска „С:“, Грей написа:

C:>del/wpc/ * . *

ВСИЧКИ ФАЙЛОВЕ И ДИРЕКТОРИИ ЩЕ БЪДАТ ИЗТРИТИ!

СИГУРНИ ЛИ СТЕ? (Y/N)

Y

c:>rd wpc

— Аха! Искаш да изтриеш всички файлове и директории — разбра Монтгомъри.

— С изключение на „ДОС“. Така ще останем само с въпросната скрита директория.

Не след дълго в системите на „Бетър Бизнес Бюро“ нямаше нищо освен базовата операционна програма.

Грей провери използваната памет.

— Достатъчна е за „ДОС“ и скритата директория — каза Монтгомъри.

Прегледаха хард дисковото устройство.

— Няма нито един файл и все пак използваната памет надвишава с 19,8 мегабайта необходимата само за „ДОС“, Дарел.

— Добре, знаем, че е там. Какво ще правим сега?

Грей извади една дискета от джоба на сакото си.

— Случайно имам тук една декодираща програма.

— По дяволите! Откъде я взе?

— Сам съм я писал. Някога обичах да си играя с тези неща.

Той зареди програмата в паметта на терминала. На екрана се появи надпис за въвеждане на команда.

Грей набра адреса на „Бетър Бизнес Бюро“ и предполагаемия път до скритата директория. Натисна клавиша „Enter“.

Хиляда и едно… Хиляда и две… Хиляда и три… Хиляда и…

Хард дискът на „Бетър Бизнес Бюро“ се самоунищожи.

А съвършеният, високотехнологичен монитор на ФБР просто изгоря.

Норма му прехвърли телефонния разговор точно когато двамата с Креншоу тръгваха на обяд с шефа.

— Чакай малко, Том.

Вдигна слушалката.

— Тук е Спенсър.

— Слушам те.

— Ами, шефе, нещата малко се объркаха…

— По дяволите! Какви ги говориш!

— Тя го пипна.

— Я стига! В края на краищата нали сте професионалисти!

— Тя също, шефе. Изкарала е акъла на Кенеди.

Кенеди беше много добър. Мартин не очакваше, че някой изобщо може да го разкрие. Не и след операциите в Никарагуа, Гватемала и Сан Салвадор.

Спенсър му разказа подробностите поне от гледната точка на Кенеди.

— Накрая го принудила да й купи две чаши кафе. Докато го изпие, успяла да го разпита за работата, семейството, очакванията му от живота и прочие. Казала му, че си търси съпруг.

— Само не казвай, че е изплюл всичко.

— Разбира се, че не. Кенеди много добре знаел какво се опитва да направи тя. Било ясно, че е разбрала, но се страхувал да не извика охраната. Не искал да се стига до показване на документи.

— И правилно.

— Обаче мъжът успял да избяга.

— С нищо ли не разполагаме?

— Само с описание. Тук пред мен е.

— Ще разберете ли кой е?

— Работим по въпроса. Само дето имаме малко проблеми с компютърната идентификационна система.

— Да, знам.

Кейл Аймри занесе бекона, яйцата, сиренето и кафето на една от масите и се тръшна на пластмасовия стол. Скъса капачката на чашата кафе и отпи първата глътка, разлиствайки броя на „Ю Ес Тудей“ до подноса.

Тъй като беше брокер, смяташе за задължително първо да прегледа бизнес-страниците. Намери икономическия раздел и прегъна вестника. Прочете началната статия още докато разопаковаше закуската си.

По дяволите!

Остави всичко на масата.

Втурна се към беемвето на паркинга, разрови жабката и измъкна клетъчния телефон. Набра домашния номер на брокера си. Аймри не се занимаваше със собствените си акции. Беше прекалено зает.

— Джеф, веднага щом стигнеш в кабинета си, продай акциите ми на „AT&T“. — Той имаше две хиляди акции в компанията.

— Хей, Кейл, да не си полудял?

— Прави каквото ти казвам, човече!

Прекъсна връзката и се обади на телефона за информация на „AT&T“. Беше се прехвърлил в „Ем Си Ай“ още преди седем месеца, но смяташе, че ако успее бързо да се върне обратно, ще може да се включи в плащанията. Това щеше само да улесни удара, който смяташе да предприеме на борсата.

Още тридесет и пет хиляди американци чакаха като него отварянето на пазара, за да се освободят от акциите си. Почти триста хиляди бяха взели твърдото решение веднага да напуснат „Ем Си Ай“ и „Спринт“.