Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Колкото повече се приближаваше към нея, толкова по-ясно се виждаше полуусмивката на лицето му. В очите му имаше мекота, която не бе забелязала преди. Може би просто не я е имало.

Тя смени ъгъла и забеляза мъжа със сивия костюм, който го следваше двадесетина метра по-назад.

Щракна огледалцето, пусна го в чантата си и я затвори.

Конрад вървеше, без да я поглежда.

Тя започна да брои крачките.

Стигна до дванадесет.

Видя сивия костюм.

И се хвърли напред.

Силно го блъсна и го събори на земята.

Когато мъжът падна, тя се поколеба, после скочи върху него. Започна да маха с ръце и крака, да търси чантата си и да се опитва да се изправи.

Той изпълзя встрани.

— Какво, по…

— Боже! Много съжалявам, господине. Не исках…

Мъжът се притесни малко, когато я позна, но не можеше да си позволи да провали прикритието си.

— Не, не, аз съжалявам, госпожо. Ето, дайте да ви помогна.

Той стана и й протегна ръка.

Истински професионалист.

Огледа се наоколо в опит да открие обекта си.

Който отдавна беше изчезнал.

— Ужасно съжалявам — продължи Ръсел. — Трябваше да гледам къде стъпвам.

— Няма нищо. Добре ли сте? — Мъжът явно се съобразяваше с многото хора, спрели да погледат.

Тя опипа ръцете и краката си. Много бавно.

Той беше този, който трябваше да бърза.

— Нищо изкълчено. Нито драскотина.

— Извинете ме, но имам важна работа.

Ако не намереше друг начин, Ръсел твърдо беше решила да извади документите си от чантата и да повика охраната.

— Можехте поне да ме почерпите чаша кафе — предложи тя.

— Наистина бих искал, но…

— Чудесно!

Той погледна към спирката.

— Влаковете вървят постоянно.

Мъжът я погледна.

Тя вдигна чантата си и започна да я отваря.

Той разбра.

И въздъхна:

— Да, наистина, постоянно.

Следващите минути щяха да бъдат особено неприятни за него. Тя беше сигурна, че знае коя е. И че не иска да разбере кой е той.

Затова трябваше да играе ролята си.

Докато хубавичко запомни лицето му.

Нейтън Грей седеше на малко бюро в залата на отряда по компютърни престъпления. Беше получил преносим компютър и собствен терминал, свързан с мрежата на ФБР.

В залата беше тихо. Повечето от екипите, събрани от ФБР, Агенцията за национална сигурност, ЦРУ и тайните служби бяха изпратени в различни части на страната, за да възстановят компютърните операции. Бяха останали само дванадесет души, които работеха по събирането на данните за Содъби. От агентите в страната непрекъснато се получаваха телефонни обаждания с нови сведения.

Бяха стигнали до седемстотин заподозрени.

Грей никак не беше доволен от положението си. Беше потърсил Джорджия, но Адам Мур му каза, че двамата с Джером са заминали за Париж.

О, Джорджия, в Париж сега трябваше да сме аз и ти…

Позвъни и в Атланта. Имаше нови продажби, но нещата вървяха прекалено бавно. Хубавото беше, че системата си оставаше непокътната въпреки новите клиенти.

— Как си, каубой?

Грей вдигна глава. Монтгомъри тъкмо влизаше в залата.

— Здрасти, Дарел. Исках да се срещна с Луан, но агент Амброуз — той посочи към една наперена брюнетка — ме попита дали мога да работя с компютър. За нещастие казах да, и тя веднага ме избута пред монитора.

— Имаш ли някаква идея?

— Ами Луан…

— Тя има друга работа. Не съм сигурен кога ще се върне.

Монтгомъри явно нямаше намерение да го посвещава в тайните на Бюрото.

— Хрумна ли ти нещо?

— Ами мислех си за „Бетър Бизнес Бюро“ в Тампа.

Очите на Монтгомъри светнаха. Той грабна един стол от съседното бюро, завъртя го, седна и провеси ръце над облегалката.

— Разказвай.

— Всъщност операцията е малка, пък и бездруго те вече са изгубили данните си, нали така?

— Всичко, включително и счетоводството си.

— Какво е останало в сървъра им?

— Приложните програми. Текстообработка, формати, базата данни на персонала и данъчната програма, ако си спомням правилно.

— Добре тогава. Обади им се и им кажи, че ще влезем в системата им. Ако изгубят още нещо, ще им го подменим.

Монтгомъри се наведе и дръпна телефона от съседното бюро. Трябваха му десет минути да открие телефонния номер и да получи одобрението им. Нат включи терминала, взе адреса от Монтгомъри и влезе в системата в Тампа.

Намери помощната програма и изкара списъка на директориите.

— Ще ни трябват всички директории, Дарел.