Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Съгласен съм — каза Мартин. — Ще проверя какво могат да направят нашите служби. Има ли още нещо, Андре?

— Ако на този етап разполагам с имената на заподозрените, бих отделил тези с компютърни познания. Естествено, в случая те не са задължителни. Специалистите може и да са били наети. Да се надяваме, еднократно. — Андре млъкна, погледна всички последователно и продължи: — И сега стигнахме до най-важното. От опит знам, че ако ми се предостави възможност да проуча досиетата на заподозрени по даден случай лица, в крайна сметка интуитивно отделям това на извършителя.

— Да, но сега става въпрос за огромен брой досиета, Андре — каза Мартин.

— Това е без значение. Може да са хиляда или петдесет хиляди. Само че имената ми трябват. Затова предлагам всеки да определи списъка за собствената си страна. Накрая ще обобщим резултатите и ще съставим една интернационална група, която вероятно ще включва и търсения от нас човек.

— Само че ние представляваме само пет нации — отбеляза Жувармов.

— Е, да. Но всички разполагаме с досиета и на чужди граждани. Нима не събираме информация за терористичните групировки? Има ли разузнавателна служба, която не съхранява данни за ООП, Червената бригада или японските анархисти? Сигурен съм, че никой не би изпуснал възможността да натъпче джобовете си с бележки за участниците в различни протести. — Андре говореше на всички, но гледаше към Жувармов.

Шефът на руското разузнаване започна с нежелание:

— Като говорим за националност, сигурен съм, че не е замесен и руснак. Извън разузнавателните служби и новоизлюпените бизнесмени използването на компютри е твърде ограничено. Обикновените граждани нямат възможност да работят с тях. Така че нашият човек не е руснак, вероятно не е и французин. Колкото до досиетата, нямам представа дали разполагаме с информация за чужди граждани. Ще направя запитване.

Мартин беше сигурен, че никой от мъжете в стаята не повярва на руския министър. Едва ли Русия можеше да се оплаче от оскъдни данни, освен ако не са ги унищожили при разпадането на КГБ. По-важното беше Жувармов да не откаже да сътрудничи.

— Предполагам — намеси се Хенри Содъби, — че заедно ще успеем да съберем доста имена. Ако искаме да работим с тях ефективно, ще трябва да разчитаме на компютър.

— И да оставим воинът от киберпространството да стигне до тях? — попита Вайзнер.

— Разбира се, че не. С позволението на нашето външно министерство вече съм осигурил самостоятелна система. Ще се радвам да се заема с администрацията на комитета.

Жувармов ги огледа един по един. Явно никой не беше против. Той каза:

— Добре, Хенри. Трябва да се съставят две неща — каталог на инцидентите и списък на всички заподозрени.

— Никакъв проблем, генерале.

— Чудесно. Имам доверие в способностите ти.

— Предполагам — каза Питър, — че ще трябва да изпращаме информацията с куриер, а не по Интернет.

— Да, така е по-сигурно. Върху дискета или лента, ако е възможно. Така ще мога да прегледам магнитните носители за вируси, преди да ги заредя в системата.

— Несъответстващите формати ще представляват ли някакъв проблем? — попита Вайзнер.

— Мога да се справя с всичко, което ми изпратите — увери го Содъби.

— Задачата никак не е лесна — каза Жувармов. — Особено от езикова гледна точка. Ще ви бъде ли възможно да изпратите екип от чиновници и преводачи в помощ на Хенри?

Всички се съгласиха.

— Колко време ще отнеме? — попита Мартин.

— Трудно е да се каже, но с цялата тази помощ едва ли ще продължи дълго. Можем да се срещнем отново след около седмица, може би десет дни.

— Много добре — съгласи се Жувармов. — Има ли още нещо, господа?

Мартин отчаяно се молеше никой да не задава допълнителни въпроси. Копнееше да се върне в хотела и да научи повече за модните специалисти.

Явно всички споделяха настроението му, защото никой не се обади.

Когато излязоха от вилата и тръгнаха към колите, които вече ги чакаха, Давид Вайзнер тръгна редом с Мартин.

— Извинете ме, господин Мартин…

— Питър.

— Питър. Съжалявам, ако снощи съм ви притеснил. Предполагам, че съм малко емоционален. Все пак не вярвам срещата ви да е била професионална.

— Просто не исках прикритието ми да отиде по дяволите. За какво трябваше да говорим?

— Ако имаш малко свободно време, ще се радвам да обсъдим някои алтернативи.

— Алтернативи?

— На работата ни тук.

— Не те разбирам, Давид.

— Компютърният гений, който обърна света надолу с главата, разполага с невероятно мощно оръжие.