Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Мартин внимателно започна:

— Бих искал да кажа нещо, ако не възразявате.

— Моля! — подкани го Голоаз.

Мартин махна с ръка към обзаведения с тъмно дърво и кожа кабинет, в който се бяха разположили.

— И петимата сме принудени да споделяме британското гостоприемство само защото големите шефове са се договорили по червените си телефони. Както се изрази Хенри преди малко, едва ли имаме някакъв избор. Трябва да намерим начин да се сработим. Това беше споменато най-изрично в указанията.

Мартин отпи глътка кафе от изящната чашка от китайски порцелан и продължи:

— Времето, с което разполагаме, никак не е много. Целта на операцията е изключително важна. Някои от нас са работили заедно в миналото. Познавам Виталий и Андре. Уверявам ви, че не съм натоварен с изпълнението на друга, задача. Просто искам отговора на този проклет проблем. Готов съм, ако се наложи, да ви запозная със съдържанието на особено секретни документи. Имам разрешение от страна на своето правителство да споделя с вас всичко, което може да ни бъде от полза. С изключение, разбира се, на шифрованите файлове. В името на успешната ни съвместна работа предлагам генерал Жувармов за ръководител на малката ни група.

Да сложим вълка начело на стадото и да видим дали ще ни попречи взаимно да си прегризем гърлата.

Жувармов се обади:

— Доколкото знам, на Запад председателят трябва да бъде неутрална фигура и да играе ролята на арбитър между различните мнения в групата. У нас, в Русия, този пост често има малко по-друго значение.

Мартин знаеше — въплъщение на абсолютната власт.

— Приемам отговорността — продължи генералът. — Ще се опитам да не забравям западната дефиниция.

— Някой има ли нещо против? — попита Мартин.

Останалите само поклатиха глави.

— Слушаме те, Виталий.

— Откъде ще започнем? — попита Давид Вайзнер.

Дебеловратият генерал седеше почти на ръба на стола, скръстил ръце върху стомаха си. Не беше изправен, но и не смееше да се отпусне. Руснакът явно още се чувстваше леко напрегнат, но се опитваше да не прави такова впечатление на останалите. Неподвижните му зеници издаваха, че той никога няма да преодолее недоверието, което изпитва към мъжете в тази стая.

— Нека всеки от нас последователно запознае колегите с инцидентите в страната си. Моля ви да бъдете кратки — каза Жувармов.

— Питър, имаш ли нещо против да ни запознаеш с проблемите в Америка?

Питър извади списъка, който беше използвала Ръсел по време на съвещанието, и започна. Останалите продължиха. Навсякъде беше едно и също. Голяма част от инцидентите вече му бяха известни от докладите на шефовете на отдели в Управлението, но реши да не споделя този факт с колегите си.

— Смея да предположа — започна Жувармов, когато всички приключиха с докладите си, — че поради обстановката в страните и изискванията на правителствата ние самите сме изключително загрижени за политическите последствия и тяхното влияние върху отбраната. Но след като се запознах със специфичните проблеми, не мога да не забележа огромния социален и икономически ефект на инцидентите.

— Абсолютно вярно! — обади се Содъби. — Правителството на нейно величество е притиснато от представители на големия бизнес. Банкерите и адвокатите предлагат какво ли не, за да се запази старото положение на нещата. Предполагам, че с всеки изминал ден те виждат как печалбите им изтичат в канала.

— Добро сравнение, Хенри — каза Голоаз. — Някой наясно ли е със случилото се в Червения кръст?

След отрицателния отговор Голоаз продължи:

— В централата в Женева се е получило съобщение, в което се твърдяло, че настоящата дейност на Международния червен кръст не отговаря на идеите на организацията. Ето защо всички фондове били прехвърлени в страните от Третия свят, без значение дали са в криза или не. Цитирани са няколко племенни общности в Кения. Подпомагането на икономически развити страни, пострадали от наводнения или земетресения, според нашественика трябва да се поема от засегнатите правителства, а не да се покрива със средства на Червения кръст.

— Този човек иска да прекрои света според собствения си идеализъм — обади се Мартин.

— Трябва обаче да се съгласите, че разполага с най-подходящото средство — подчерта Вайзнер.

— Струва ми се, че идеята е плод на болно съзнание — каза французинът.

Жувармов ги прекъсна:

— Струва ми се, че от всички ни Хенри е най-запознат с технологиите. Хенри, ще бъдеш ли така добър да ни запознаеш накратко с проблемите?