Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Ще се радвам да ви помогна, ако мога.

Фореш му представи колегите си и Грей седна.

— Добре. Доколкото разбрах, проблемите са засегнали всички електронни сделки, нали така? — попита той.

Всички поклатиха глава, а вицепрезидентът поясни:

— Не, не всички. Когато не успяхме да осъществим първите няколко сделки, проверих банковите автомати. Там всичко вървеше абсолютно нормално. Хората продължаваха да правят депозити, използваха кредитните си карти, теглеха пари и сметките им автоматично се актуализираха по електронен път. Когато вестниците и сутрешните телевизионни програми гръмнаха за инцидента, обемът на теглените суми се увеличи многократно. Хората бяха изключително внимателни, но продължаваха да използват компютрите. Всички теглеха максимално възможните количества. Искаха да получат парите си, преди корабът да е потънал — обобщи той. — Така че се върнах в кабинета си и проверих по-големите трансфери. Всичко под половин милион минаваше. Останалото не се помръдваше.

Грей сви устни.

— Значи може и да е обикновена грешка в програмата, която отхвърля трансфери над половин милион.

— Въпреки че никога не се бяхме сблъсквали с подобно нещо, това беше първата ни реакция, Нат — отговори Фореш. — Девет от най-добрите ни програмисти не откриха никаква грешка в програмата. Странното е, че същият проблем е засегнал цялата страна. Ако трябва да бъдем точни, и целия свят.

— Целият свят?! — Грей учудено вдигна вежди. — Нямах представа. Хората от „Датекс“ ми казаха само, че подобно нещо се е случило в Тексас и Калифорния. Засегнати ли са други системи освен „Датефт“?

Фореш отговори:

— Да. Малко попрекалихме, когато за всичко обвинихме „Датекс“. Всички са пострадали. Телефонните системи, резервациите на летищата и прочие.

Грей обаче не се съгласи:

— И все пак, ако някой е пробил системите ви, „Датефт“ би трябвало да го отхвърли впоследствие.

— Ами ако е вирус? — попита вицепрезидентът. — Нарочно или не, но може да ни убие.

Вирусите бяха истинско проклятие за компютърните системи, които общуват една с друга. Те бяха самоконтролиращи се програми, анонимно вкарани в софтуера. Обикновено започваха да действат след известно време. Можеха да трият информация, да фабрикуват фалшиви данни, дори напълно да унищожават дадена програма.

— Подобренията, които „Датекс“ инсталира на всички трансферни програми миналия февруари, би трябвало да повишат устойчивостта срещу вируси — припомни Грей.

— И аз си помислих същото. Нат, преди да продължим нататък, искам да те попитам за „Компсистемс“. Секретарката ми те откри именно там.

Грей се усмихна.

— Това е моята нова компания.

— Твоя собствена? Каква е основната дейност?

Нат погледна датата на часовника си и поясни:

— Е, съобщението ще се появи чак вдругиден, но това вече е без значение. Ще открием нова комуникационна мрежа.

— Доколкото те познавам, ще е нещо наистина добро.

— Точно така. Ще покрием Съединените щати, Канада, Мексико и Централна Америка. Напълно сме отделени от съществуващите мрежи и имаме договори за директна връзка с подобни системи в световен мащаб. Търговските й предимства са повишената сигурност и ниската цена.

Фореш махна с ръка към папката с материалите за „Датефт“.

— Сигурност? Нима има някакво значение?

— Проблемът, с който се сблъскваме сега, не може да се случи в Глоубнет. Това е повече от сигурно.

— Трансферите на фондове се извършват само по специализирани линии.

И по-точно тромавите системи, известни като T-1s.

— Глоубнет предлага по-голяма сигурност от специализираните линии, Бил. Нали все пак някой вече проби защитата им.

— Разкажи ми по-подробно.

— Ще ти изпратя информацията допълнително.

— Добре. Сигурен ли си, че искаш да продължим?

— Известно време не съм се занимавал с програмиране. Но ще се опитам да помогна.

— Чудесно! Да се захващаме за работа!

Грей и около половината от мъжете в стаята станаха и се отправиха към компютърния център. Започнаха с проверката на интерфейса. Фореш извади копия от „Датефт“ на „Чейс“. Като изключим някои малки промени за пълно покриване на специфичните операции на банката, тя се използваше в същия вид навсякъде. Всяка от две хиляди и седемдесет и двете тридесетсантиметрови страници бледозелена компютърна хартия съдържаше петдесет и осем реда инструкции. Грей и останалите експерти прегледаха всички трансфери. Около шест часа им донесоха сандвичи с телешко месо и голяма кана кафе.