Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Отначало Крейн реши, че парите си струват дори и само заради тоалетната, кладенеца, електричеството и телефона. Кабелите бяха прекарани, вързани за дънерите на дърветата. Телефонният пост обаче се разделяше между четири домакинства и не му вършеше особена работа.

След няколко незначителни подобрения, хижата се превърна в удобно за живеене местенце и Крейн започна да я харесва. В покрития навес отдясно имаше достатъчно място за блейзъра и ремаркето. Разчистеното пространство отпред беше доста неудобно за маневриране. Той направи широк десен завой, така че носът на джипа опря в дънера на вековния бор, който растеше в основата на склона. Включи на задна и след няколко опита успя да вкара колата под навеса.

Изключи двигателя и се пресегна назад за кожената си шуба. Седалките бяха свалени и върху тях плътно един до друг стояха кашоните с храна. Крейн слизаше за провизии само веднъж месечно.

Той беше едър, сто и двадесет килограмов мъж, висок метър и деветдесет. Трябваше доста да се измъчи, преди да успее да навлече шубата си в тясното пространство. Закопча ципа догоре и нахлузи вълнената си шапка над ушите.

Тъмночервената му коса беше дълга и рошава. Обикновено се подстригваше сам. И бездруго нямаше желание да се харесва на някого. В момента изобщо не се интересуваше от тези неща. Навън сигурно беше двадесет градуса под нулата и леденият вятър режеше като с нож. Сложи си подплатените с кожа ръкавици и отвори вратата.

Студът веднага го ужили. Не след дълго дъхът му щеше да образува ледени кристалчета в брадата. И тя, както и косата, беше дълга и безформена. Занемареният му вид държеше хората настрана и те гледаха на него като на ексцентричен тип от планината, който не дава пет пари за нищо.

И това си беше самата истина. Когато ходеше в Нидърленд или по време на редките си пътувания до магазините в Боулдър, фигурата, видът и сдържаното му поведение отблъскваха опитите за сближаване на местните жители и туристите. Животът го беше научил да се пази от излишни познанства. Той хлопна вратата зад гърба си и нагази в петнадесетсантиметровия сняг, който стигаше точно до ръба на непромокаемите му ботуши. Ремаркето беше дълго около пет метра, с ниски канати, тежко натоварено с дърва за огрев. Развърза няколкото въжета, които придържаха камарата и започна методично да разтоварва. Подреждаше цепениците върху почти изчерпаната вече купчина до навеса.

Хората от планинската служба никак не обичаха да виждат дървата складирани в близост до постройките. При евентуален горски пожар това увеличаваше риска и те да бъдат обхванати от пламъците. Крейн упорито пренебрегваше съветите им. И бездруго наоколо гората беше толкова гъста, че хижата му не би имала никакъв шанс. А и нямаше желание да гази петдесет метра през снега, за да си донесе дървата за огъня.

След малко плувна в пот и брадата му натежа от натрупания скреж. Въпреки това работеше с удоволствие.

Жилището му може и да беше примитивно, но тук се чувстваше сто пъти по-добре, отколкото във федералния изправителен затвор в Ломпок, Калифорния. Бе лежал там два пъти, и двата пъти не му хареса. Нямаше да се върне.

За нищо на света!

Луан Ръсел сравни впечатленията си с тези на Мартин и Грей и набързо нахвърли основните моменти в доклада си. Малко след това специалният военен „Боинг“-137 се приземи на летището в базата „Ендрюс“. Все още беше твърде рано да се правят каквито и да било заключения. В записките само се даваше отчет за напрегнатата им работа от вчерашния следобед до тази сутрин. Налагаше се да представи нещо на шефа си, за да може той да докладва в Белия дом.

Грей беше прекарал цялата нощ с хората от компютърния център на банката. Заедно преровиха цялата документация за софтуера, хардуерните и защитните системи. Ръсел и Мартин прегледаха договорите на служителите и разпитаха всички, които имаха някакво отношение към електронните комуникации на банката.

Тя беше сигурна, че Мартин не се е занимавал с такава рутинна работа от години. В крайна сметка той заемаше поста заместник оперативен директор в Централното разузнавателно управление и присъствието му в Кловис беше резултат от някаква странна прищявка на президента. Човек с неговия ранг имаше пълното право да претендира за водещото място в групата. Той обаче с нищо не показа, че нейното лидерство му е неприятно. Може би, защото ЦРУ изобщо нямаше право да се намесва в проблеми от вътрешен характер. Тя остана приятно изненадана от начина, по който Мартин се справи със задачата. Водеше разпитите по изключителен начин. Умееше да предразполага хората, без обаче да се отклонява от целта на въпросите. В своята част от доклада само той беше изказал мнението, че нито един от служителите не е замесен в саботажа. В интерес на истината нито тя, нито Грей бяха заподозрели някой от разпитаните. Компютрите на банката проработиха малко преди тримата да излетят от базата „Кенън“ и да оставят случая в ръцете на агентите от Албъкърк. Част от данните бяха изтрити — напълно достатъчно, за да започне федерално разследване. Президентът Белц ги уверяваше, че след четиридесет и осем часа информацията ще бъде напълно възстановена. Мълвата за проблемите на банката се разпространяваше с мълниеносна бързина и телефоните му вече прегряваха от обажданията на разтревожени вложители.