Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Мислиш ли, че е мъж?

— Мъж, жена, няма значение.

— За мен това си беше чиста демонстрация на сила — каза тя. — И правилата никак не ми харесват. Не искам да играя по тях.

— Правила? Какви правила?

— Натрапникът ни показа, че може да мине през една съвършена система за сигурност и да прави каквото си иска.

— И къде тук е правилото?

— Ако не му играем по свирката, той разрушава базата данни.

— В такъв случай съм съгласен с теб. Нямам никакво желание да участвам в неговите… или нейните игрички.

— И двамата нямаме друг избор.

— Знам. Вчера направо ми дожаля за Белц. Трябва да ти призная, че рядко изпитвам съчувствие към губещите.

Тя му повярва.

— Най-лошото в случая беше, че ние предварително знаехме какво ще се случи. Значи пристигат някакви бюрократи от Вашингтон, въртят се из банката му няколко минути и целият му свят се разпада.

— Да, сигурно още не може да си обясни какво точно стана. Вероятно си мисли, че ние имаме пръст в тая работа.

Разговорът секна, когато им донесоха кифличките с плънка от скариди. Едва когато приключиха и с основното ястие, сервитьорът разчисти масата и им сервира чашките коняк, Луан каза:

— Май имах нужда от това.

— Тогава защо се поколеба, когато те поканих?

— Ще си говорим направо, нали? — попита тя и го погледна право в умните сини очи. Помисли си, че те сигурно изглеждат съвсем различно пред огъня в някоя камина… или дулото на пистолет. — Добре. В града се разправят разни работи за теб…

— Не искаш да те виждат в компанията на шпионин?

— Не ме разбра. Носи ти се славата на голям женкар.

Той се ухили:

— Напълно неоснователно, уверявам те.

— Така ли? Жените от Министерството на правосъдието предлагат да завържат краката им, когато ти си в сградата.

Питър се засмя:

— Слухове, разпространявани от двете ми злобни бивши съпруги.

— Колко бивши? — Не трябваше да го пита. В крайна сметка това не й влизаше в работата. Не искаше да разваля чисто служебните им отношения. И все пак в него имаше нещо…

— С Мери-Ан бяхме женени четиринадесет години. Дороти се задържа само шест месеца. Явно най-после се убеди, че не разполагам с милиони. Сега се опитва да се докопа до малкото, което имам. Подала е искане до съда за процент от всичките ми доходи. По-точно би било да се каже, че съм доста наивен, когато става дума за жени. — Но точността и клюките са взаимно изключващи се понятия.

— Май си доста скромен?

Той се ухили в отговор и попита:

— Ами ти?

— Аз ли? Родена съм в северната част на Мейн, близо до Канада. Учих в местния университет, после завърших право в Харвард и започнах работа във ФБР. Така и не разбрах кога започнах да се интересувам от компютри и получих ръководното място в отдела по компютърни престъпления. Закономерен прогрес за една отдала се на кариерата си жена.

— Нищо не каза за мъжете в живота ти?

— За мен не се носят слухове. Предпочитам това да си остане така.

ПРОТОКОЛ ЗА ПРЕДАВАНЕ НА ФАЙЛОВЕ

MDB.DEPTST.GOV

Влизане в системата?

ACLPM

Парола?

PRMPT9CL8

Добре дошли в главната база данни на Държавния департамент на Съединените щати.

Моля, изберете си от менюто.

DIR 1 1 Покажи директорията (комп.). — Б.пр.

Съдържанието на директорията запълни екрана. Ето, това е.

Секретен файл. Парола?

D78LMP

Имате право на достъп.

ЗАРЕДИ CARP2

Спокойно, спокойно. Програмата е дълга…

Трансферът на файла е потвърден. Име на файла: carp2.

Скрит файл.

EXIT 2 2 Изход (комп.). — Б.пр.

Лицевата страна на хижата гледаше на югоизток. Тъй като се отопляваше само с една печка на дърва, пространството вътре не беше разградено. Стаята беше разположена по цялата ширина на сградата — около седем метра и половина. Печката стоеше по средата откъм външната стена. Сводестият таван увеличаваше още повече вътрешния обем. В южната част на източната стена имаше врата и прозорец. Там бяха наредени кръгла дъбова маса и четири стола, издраскани от употреба. Зад масата, заградена само с извит плот, беше кухнята. Печката и хладилникът си бяха тук още когато купи мястото. Към тях Крейн беше добавил само една микровълнова фурна.

Цялата къща имаше два прозореца. Вторият беше на северната стена и гледаше към разчистеното пространство отпред. Вътре имаше още стар, но много удобен диван, две също толкова избелели кресла и няколко лакирани масички от борово дърво. В ъгъла до дивана се намираше телефонът. Той никога не звънеше. Крейн си беше купил скъпа стереоуредба, един висок шкаф, пълен с компактдискове, и още два, претъпкани с книги. Той обичаше да слуша музика и почти непрекъснато четеше.