Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Хм. Вероятно се движи някъде между девет и десет милиона долара.

— Това е доста по-малко от очакванията ми.

— Включени са само парите в брой и под формата на чекове. Част от платежната ведомост е предназначена директно за служителите. Много от тях имат сключени договори и процент от доходите им отиват директно във финансовия център на базата. Оттам се разпределят в спестовни, разплащателни и други влогове из цялата страна. Ние, разбира се, непрекъснато увеличаваме участието си, за да можем да покриваме поне местния баланс. Част от персонала има открити сметки в нашата банка.

— Ще стане доста интересно, когато някой беден летец с жена и две деца внезапно остане без спестяванията си — каза Мартин.

Белц го погледна изненадано.

Когато часът стана три без пет, Луан Ръсел помоли президента на банката да ги придружи до компютърната зала, разположена в сутерена. Тримата го последваха по коридорите. Охраната провери документите им за самоличност няколко пъти. Явно посещенията в залата бяха максимално ограничавани.

Дузината експерти вътре работеха усилено на различните терминали. Върху лицата им беше изписана умора и отчаяние. Мъжете бяха леко брадясали, а очите на всички — зачервени от безкрайното взиране в мониторите. Мартин разбра, че решението на проблема все още им се изплъзва.

Белц застана до празния екран на един от компютърните терминали.

— Пуснете някаква програма — помоли Ръсел. — Без значение точно каква.

Белц се обърна към една от операторките:

— Синтия, покажи ни, ако обичаш, инвестиционната сметка на банката.

Мартин усети желанието на Белц да покаже на посетителите от ФБР, че в работата на неговата банка няма и не може да има нередности. Не дай си боже на някой да му хрумне, че Обединената банка в Кловис има проблеми, свързани с платежоспособността.

Синтия написа няколко команди и сивият екран на монитора се изпълни с черни символи. Дългите подредени колони с числа бяха мечтата на всеки счетоводител.

Белц започна да обяснява:

— Това тук е текущият баланс на инвестициите в…

Изведнъж написаното изчезна.

— Ъъ, Синтия, направи нещо!

Тя опита.

— Тогава ни дай да видим анализа на платежния баланс.

Нищо.

В залата цареше гробна тишина. Мартин се огледа. Всички екрани бяха абсолютно празни.

Нейтън Грей наруши настъпилото мълчание:

— Позволете ми да опитам, госпожице.

Синтия му отстъпи мястото си. Грей започна да натиска клавишите с невероятна скорост. Мартин би се заклел, че изписва стотици думи в минута.

След малко Грей се завъртя на стола си.

— Съжалявам. Банката вече не разполага с финансовите си данни. В компютърната памет няма и следа от оперативна система.

— Май ще ви се наложи да изкарате добрите стари калкулатори от чекмеджетата — отбеляза Мартин. Ръсел трепна. Зелените пламъчета просветнаха раздразнително.

Президентът на Обединената банка стоеше напълно вцепенен. Лицето му беше пребледняло. Мартин се уплаши да не получи инфаркт.

— Но… но… — заекваше Белц.

Мартин се чудеше как ще успеят да се справят в дадената ситуация.

Той беше изработвал военни стратегии във Виетнам, участвал в разузнавателни операции в Тайланд, Германия и Москва и дори издавал смъртни присъди на видни агенти от вражески страни. Обаче никога преди това не се беше сблъсквал с невидим противник, който можеше да достига навсякъде по света с електронните си пръсти.

Той се обърна към Ръсел и Грей:

— Тая работа започва да става дяволски сериозна.

Джек Крейн превключи скоростите от трета на втора и усети как големите гуми се впиха в заледената настилка. Блейзърът спря да поднася. Погледна в лявото огледало, за да се увери, че ремаркето още е отзад. Там беше.

Започна да си подсвирква някаква мелодия от петдесетте. Опита се да си спомни името й, но не успя. Може би „Разходката на слончето“?

Снегът заваля още по-силно. Големите мокри снежинки вече покриваха предния капак на колата. Върху стъклото те се стопяваха почти веднага от топлината вътре. Чистачките ритмично поскърцваха. Въпреки опасния преход Крейн беше в отлично настроение.

Блейзърът модел от седемдесет и трета година изглеждаше като току-що изваден от някоя автомобилна морга. Червената боя бледнееше до ръждивооранжево, но това не беше чак толкова лошо. Така поне прогнилите места по страничната броня и калниците не биеха на очи. Предният капак леко хлътваше от дясната си страна. Интериорът също беше в плачевно състояние. Седалките скърцаха, а от дупките на протритата тапицерия се подаваха парчета дунапрен. Беше купил джипа само за сто и петдесет долара без втора скорост и с повреден двигател.