Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Настаниха ги в залата за конференции на приземния етаж на банката. Луан Ръсел показа служебната си карта и представи Мартин и Грей, без да уточнява ведомствата, за които работят.

— А сега, господин Белц, бихте ли ни разказали накратко за дейността на вашата банка?

Той се изкашля, прочисти гърлото си и каза:

— Да, разбира се, с най-голямо удоволствие. Това тук е централният ни офис. Имаме и малък клон във военната база „Кенън“ и единадесет банкови автомата, разположени на подходящи места. Три от тях са на територията на базата, а един е в района на Източния университет на Ню Мексико.

— Като изключим собствените ви телекомуникации, поддържате ли контакти с други учреждения?

Белц вяло се усмихна:

— Разбира се. По един или друг начин ние сме свързани по електронен път с почти всички финансови институции на света. Основно, когато се касае за трансфер на фондове.

— Предполагам, че хората от персонала на военната база и студентите са разкрили доста банкови сметки при вас?

Мартин реши, че косата й много му харесва. Тя беше гъста и тежка, с цвят на тъмен лешник, подстригана малко под ушите. Искаше му се да я беше оставила по-дълга, но директорът на ФБР сигурно би поспорил с него по този въпрос.

— Да, точно така.

— Надявам се, че след снощното ни обаждане сте изпълнили указанията ни и сте направили копия на цялата си финансова информация?

Луан имаше студени зелени очи, леко подчертани с молив. Високите й скули хвърляха нежна сянка върху бузите. Приличаше по-скоро на ирландско момиче от реклама на сапун за ръце.

— Опитахме, госпожице Ръсел, но се сблъскахме с един наистина странен проблем. — Белц изглеждаше доста притеснен.

— А именно?

— По някаква необяснима причина компютърът ни отказва да прави копия на файловете с данни. Програмата не работи. Цяла нощ нашите специалисти се опитват да отстранят причината. Надявам се, че скоро ще ми представят резултатите.

Дано само да успеят навреме. Мартин погледна часовника: 14:40. Обърна се към Нейтън Грей:

— Нещата сериозни ли са?

— И още как! — отговори Грей. — С всеки изминал ден ще се натрупва все повече информация. Ако не могат да се правят копия, евентуалните загуби ще нараснат неимоверно. Лентовите носители и дисковите устройства ще се наситят и могат да се подменят, но без дублиращата програма рискът е прекалено голям.

Мартин попита:

— Не можем ли просто да инсталираме локални версии на програмата?

Белц слушаше разговора с нарастващо безпокойство.

— Може, но това много оскъпява нещата.

— Господин Белц, съветвам ви веднага да наредите на хората си да извадят всички ленти, дискети или каквито там носители използвате от копирните устройства — намеси се Ръсел.

Белц побърза към телефона в другия край на залата.

— Не ставаме ли малко параноични? — тихо попита Мартин.

— Просто залагаме на сигурно, Питър. Като се има предвид тази внезапна невъзможност на банката да борави с електронните си копия, мисля, че нашият… атентатор вече е започнал да действа.

— Атентатор!?

— Не мога да се сетя за по-подходяща дума в момента. — В студените й очи проблеснаха зелени пламъчета. Тази жена никак не обичаше някой да оспорва мнението й.

С други думи, истинско предизвикателство.

Мартин огледа строгия сив костюм на агентката. Сигурно беше избран специално, за да държи мъжките погледи на разстояние. Трудна работа, с тези хубави бедра и добре оформените гърди. Тя седеше леко приведена на тапицирания стол, поставила ръцете си с дланите нагоре върху облегалките. Позата му се стори твърде изкусителна.

Когато Белц отново се присъедини към тях, Луан го попита:

— Можете ли да ми кажете какъв точно е обемът на електронния ви трансфер?

— Аз, разбира се, не съм експерт в тази област, госпожице Ръсел. Ъъ… в трансферната ни система са включени и банковите автомати. В останалите области прехвърлянията рядко надвишават обичайните количества. Често работим с федералните ъъ… федералния банков резерв в Албъкърк. Обемът на плащанията се увеличава само в дните за получаване на заплати във военната база. Тогава и автоматите се използват най-много.

— Не извършвате ли големи трансфери и за други клиенти?

— Не, обикновено не. Може би за няколко автомобилни дилъри и две-три брокерски къщи.

— В какви количества?

— Понякога до двеста-триста хиляди долара.

— Разбирам — каза тя.

Мартин попита:

— Господин Белц, какъв е средният обем на сумите за базата „Кенън“?