Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Егоистите — а Конрад не си правеше илюзията, че е изключение — ужасно се гордееха с работата си. Дали по-натрапчиво или не, те винаги намираха начин да се рекламират, търсеха признание и слава. В далечното минало, още когато потребителският му идентификатор беше Ренегат, и той се ръководеше от същите мотиви.

Беше сигурен, че рано или късно ще успее да открие слабото място. Погледна часовника на втория монитор. Вероятно нямаше да има достатъчно време да попречи на Намръщения да удари щата.

Няколко часа отдели само за структурата на софтуера на „Компсистемс“, но остана разочарован. Нищо интересно.

После прочете договора и инструкциите за абонатите на Глоубнет.

Два пъти.

Нищо.

Вече имаше представа за програмирането на „Пелъс Гард“ с изключение на блокираните файлове. Прочете съсредоточено всеки ред, сякаш цифрите изведнъж можеха да му подскажат отговора.

Но сгреши.

Върна се в хола. От уредбата гърмеше гласът на Алън Джексън. Конрад застана до печката и се опита да подреди мислите в главата си.

Вече беше прочел абсолютно всичко за новата мрежа.

Или може би не?

Смътно се сети за рекламата в бюлетините преди откриването на Глоубнет.

Не беше ли в Уърлд Уайд Уеб?

Конрад забърза обратно към компютъра и стартира програмата-навигатор.

След няколко минути получи номера на страницата в Уеб. Извика я на екрана. Голямата жълта пеперуда размаха крила и отстъпи място на някакъв тип, който се представи за Нейтън Грей и под ритмичния приглушен музикален съпровод започна да изброява вълшебствата на Глоубнет.

И изчезна.

Конрад го пусна отново. Наведе се близо до монитора и впери поглед в образите.

Изгледа го цялото до края.

И после пак.

И разбра.

Беше толкова просто!

Облегна се назад и шумно въздъхна. Сега щеше да пипне Намръщения на собствената му територия. Щеше…

Светлините в къщата примигнаха и угаснаха.

Алън Джексън млъкна.

Не беше честно!

До 08:01:01 имаше още толкова време!

Бялата лампа на покрива на международното летище в Денвър, която се виждаше от стотици мили разстояние и помагаше на пилотите да се ориентират, угасна. Светлините край пистите също.

Пилотът на самолет, излетял от летището в Аспен, тъкмо приземяваше машината си в Денвър. Той внезапно загуби ориентация и самолетът тежко се блъсна в гладката бетонна повърхност на пистата и продължи да се влачи по корем. Дясното крило се пречупи и корпусът се преобърна.

Генераторите се включиха почти веднага, но светлините бяха значително по-слаби отпреди. Пожарните коли веднага бяха алармирани.

Телефонната система на „Ю Ес Уест“, която покриваше района на целия Среден запад изгуби контрол върху линиите. Хората, които говореха в момента, а сред тях имаше и доста дежурни от редица държавни и правителствени учреждения, не бяха прекъснати. Компанията успя да предупреди голяма част от тях да не затварят след приключване на разговорите. Тази нощ всички компютърни системи, които използваха телефонни връзки — от Колорадския университет в Боулдър до Отдела за обработване на информация — останаха включени в мрежата. Техните оперативни системи и бази данни започнаха да се саморазрушават и след пет минути вече не съществуваха.

Компютърът на Националния център за атмосферни проучвания, свързан с новата високоскоростна мрежа заедно с останалите четири суперкомпютъра, остана незасегнат. Машините бяха отделени от Интернет само преди няколко дни.

Компютрите, които контролираха движението по пътищата, оправдаха опасенията и блокираха, но в крайна сметка това се оказа по-скоро второстепенен проблем. Тези, които регулираха снабдяването с електричество в „Руръл Илектрик Асосиейшън“ и „Пъблик Сървис Къмпани“, бяха унищожени. Процесорите им изгоряха и десетки градове останаха на тъмно, включително и уличното осветление и светофарите във Форт Колинс, Лавлънд, Грийли, Денвър, Лейкуд, Ингълуд, Орора, Касъл Рок, Колорадо Спрингс и Пуебло. По цялото протежение на Фронт Рейндж на Роки Маунтинс.

Болниците веднага се прехвърлиха на резервните генератори, но сметките и диагнозите в компютрите отначало се объркаха, после окончателно изчезнаха.

Този път частните потребители също не бяха пощадени. Всеки персонален компютър, свързан с мрежата, изгуби зрението си — монитора, а малко след това и процесора. „Гуд Таймс“ се разпространи със светкавична скорост. Пораженията бяха огромни.