Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

Ревът на моторите и шумът от въртенето на перките не позволяваха да се води никакъв разговор. Вайзнер и Голоаз седяха в мълчание близо до вратата на хеликоптера.

Наблюдаваха мълчаливо красивия пейзаж, тъй като пилотът държеше машината възможно най-ниско, за да избегне засичането на радарите. Вайзнер беше сигурен, че фермерите обаче веднага ще уведомят властите и скоро швейцарците ще са по петите им.

Военните вече бяха разработили стратегиите и когато жълтата лампа над задната врата светна, войниците станаха и хванаха въжетата, готови за скок.

Когато хеликоптерът намали скоростта, Вайзнер се обърна и погледна през тясното прозорче. Дръпна Голоаз и извика:

— Ето го замъка!

Сградата беше особено внушителна. Успяха да я разгледат добре, когато хеликоптерът закръжи над нея. Останалите три машини бяха точно зад тях.

Вайзнер забеляза грамадния прозорец отзад, изрязан в каменната стена. После видя, че огромната порта отпред е широко отворена. На входа на замъка чакаха трима мъже.

Пилотът не знаеше какво да прави. Той попита нещо френския полковник и полковникът се наведе въпросително над Голоаз.

— Нека просто го приземи! — нареди Андре.

Когато хеликоптерът докосна земята, Вайзнер хвана дръжката на вратата и я дръпна встрани. Двамата с Голоаз слязоха първи. Скочиха на покритата със сняг площадка. Перката беше вдигнала истинска вихрушка. Нямаше никаква видимост.

Мъжете несъзнателно наведоха глава и се затичаха към замъка.

Вайзнер напрегнато се взираше през снежната пелена. Когато най-после позна човека на входа, извика:

— О, по дяволите!

— Да — каза Андре. — Удивително как винаги успява, нали?

Джером безкрайно се забавляваше от всичко това.

Когато двамата мъже тръгнаха към тях, останалите три хеликоптера също се приземиха и вдигнаха огромен облак сняг. Единият беше облечен с черна униформа, барета и стискаше под мишницата си автомат. Другият пък носеше обикновени панталони, скъпи обувки и доста износено палто.

Когато стигнаха до вратата, мъжът от ЦРУ попита:

— Закъде си се издокарал така, Давид?

Онзи само поклати глава.

Мартин ги представи:

— Господин Джером Уестин, Андре Голоаз от френското разузнаване и Давид Вайзнер, представител на правителството на Израел. Андре, Давид, това е Нат Грей от „Компсистемс“, Атланта.

— Добре дошли в „Датекс“, господа — поздрави ги Джером.

— Както разбирам, преследвате някакъв престъпник.

Не искаше да прозвучи толкова саркастично, но при дадените обстоятелства нямаше друг начин.

Французинът въпросително погледна Мартин.

— Вече обясних на господин Уестин какъв е проблемът — каза Мартин.

— Ще имате ли нещо против — започна Голоаз — малко да поразгледаме замъка?

— Но моля ви, стига да не вкарате цялата тази армия вътре.

Израелецът обясни:

— С нас има компютърни експерти, които ще се радват да хвърлят едно око на софтуера ви.

— Това — каза Джером — е съвсем друга работа. Моят софтуер е защитен от закона за авторските права и всички останали закони на тази страна. Той е частна собственост и нямам намерение да ви го показвам.

— Значи не можем да видим програмите?

— Не, господин Вайзнер, не можете.

Давид присви очи.

— Съветвам ви добре да си помислите!

Мартин ги прекъсна:

— Давид, господин Уестин е в Швейцария напълно законно. А ти?

— Питър, на чия страна си? — ядоса се Вайзнер.

— Мога, естествено, да ви предложа алтернатива — обади се Уестин. — Ще продам софтуера на Франция или Израел, както се разберете.

— Какво? Колко?

— Мисля, че два милиарда американски долара са напълно достатъчни.

Голоаз и Вайзнер се спогледаха.

Мартин каза:

— Ето, вече имаме диалог. Андре, би ли заповядал на хората си да изключат двигателите на хеликоптерите, за да се чуем. Предлагам всички да влезем вътре и да видим дали разстоянието между нула и два милиарда може да се понамали малко.

— Отлично предложение, господин Мартин — съгласи се Джером.

Когато Джером поведе мъжете към кабинета си, за да преговарят за нещо, Грей се втурна нагоре по стълбите, като изкачваше по две наведнъж и профуча през стъклената врата на контролната зала.