Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Електрическите компании не са в състояние да функционират — обади се и Джими Морган. — На много места подстанциите са се запалили, опитват се да изключат външните захранващи източници.

Друг агент извика:

— Полицията в Денвър е регистрирала повишена криминална активност. Бандите започват да се развихрят.

— Станциите в планината Лукаут са унищожени от свръхнапрежение на тока. Няколко радио и телевизионни станции буквално са изолирани.

„Хайде, Ренегат! Направи нещо !“ — каза Луан на себе си.

Дарел я погледна въпросително.

— Но това е замък! — учуди се Мартин и намали скоростта на взетия под наем фиат, когато наближиха огромната порта.

— Не ти ли казах? — попита Грей. — Пропуснал съм. Защо? Толкова ли е важно?

— Някои хора май доста ще се изненадат.

Двамата с Грей бяха прекарали ужасна сутрин. Питър си беше представял как тържествено се приземява в Цюрих на борда на някой луксозен самолет. Оказа се обаче, че Марго успя да им намери само някакъв потрошен „Пайпър Чероки“, пилотиран от бивш легионер, който явно обичаше силните усещания.

Мартин се чувстваше малко неадекватно от адреналина, отвратителното пътуване, недоспиването и занемарения си външен вид.

Хубавото беше, че мястото още не гъмжеше от въоръжените сили на двете съюзили се нации.

— Мога ли да вкарам колата вътре?

— Разбира се.

И Мартин просто мина през широко отворената порта, като не забрави да отбележи, че тя беше направена от двадесет сантиметра дебели греди и висеше на четиридесетсантиметрови железни панти. Влезе в малкия двор. Зави наляво, паркира фиата пред гаража и двамата с Нат слязоха.

Когато наближиха масивната входна врата, тя се отвори и на прага застана мъж, облечен със сини панталони, светложълта риза и синьо сако.

— Нат! Каква приятна изненада!

— Добро утро, Джером.

Грей ги представи един на друг.

— С компютри ли се занимавате, господин Мартин?

— Напоследък повече от обикновено — отговори Питър.

Уестин тъжно поклати глава.

— Да, разбирам. Особено след случилото се в Съединените щати.

— Какво? — извика Грей.

— Не знаете ли?

Мартин беше говорил с Креншоу два пъти през нощта, последния път малко преди да наемат колата. Креншоу не спомена нищо за Щатите.

— Доколкото разбрах, в Колорадо има някакви проблеми — каза Уестин. — Хайде, заповядайте вътре. Сигурно сте гладни.

Изведнъж Мартин изпита сериозни съмнения. Този тип да е компютърен маниак? Невероятният ум, който седи зад разрушаването на Интернет?

Повече му напомняше за продавача в магазина, откъдето купуваше ризите си.

Последваха Уестин през дъбовата врата в уютния коридор. Мартин и Грей свалиха палтата си. Обстановката беше повече от впечатляваща.

Тръгнаха надолу и наляво и влязоха в удивителен кабинет. Мартин не беше виждал нищо подобно. Помисли си, че ще падне голям майтап, ако Вайзнер и Голоаз се опитат да минат пред онези двадесетсантиметрови порти, при условие че отзад има огромен прозорец, който може да се счупи само с един удар.

Уестин махна към столовете край стъкленото бюро и изчезна зад вратите в задната част на кабинета. След няколко минути се върна със сребърна каничка и чаши. Наля им кафе.

— Тук ли е Джорджия? — попита Грей.

— Трябва да е някъде горе. Напоследък непрекъснато си блъска главата над онези скрити програми. Всички решихме, че е разрешила загадката още когато откри символа на намръщеното лице. Вече й позвъних. След малко ще слезе при нас. Заповядайте, господа.

Съмненията на Мартин се увеличаваха с всяка изминала минута.

Той взе чашата си и опита кафето. След дългите часове на онзи малък самолет му се стори направо божествено.

— И така, господин Мартин, сам ли работите или за някоя по-голяма агенция?

— Е, не е чак толкова голяма — пошегува се Мартин. — Централното разузнавателно управление.

— О! — усмихна се Уестин. — Започвам да разбирам.

— Проследихме Намръщения. Всички следи водят към „Датекс“-Цюрих.

— Сериозно!?

— Напълно. Източниците ни…

— Оттук ли работи, или само използва системите ни?

Мартин не знаеше как да отговори на въпроса му. Грей му помогна:

— Още не знаем, Джером. Говорихме с Питър на път за насам. Наистина има основание за тревога. Французите и израелците скоро ще бъдат тук.

Уестин се усмихна.

— Значи трябва да сложим допълнителни прибори за обяд?