Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— И закъде са се разбързали?

— Помолих Агенцията за национална сигурност да ги проследи. Не знам след колко време ще получа доклада.

— А сети ли се да попиташ…

— Швейцарците ли? Разбира се. Измъкнах няколко души от леглата им. Май не им стана много приятно. Не са в течение. Не са променяли споразуменията си с Франция и Израел и не допускат присъствието на военни части в страната. Нямат уговорени учения. Успях да ги поразмърдам. Мисля, че доста се разтревожиха.

— Значи ще влязат тайно?

— Така изглежда. Вероятно очакват, че ще могат да се измъкнат най-много след час или два.

Мартин се опита да си представи картата на региона.

— А сега ме слушай внимателно, Том. Хеликоптерите няма да могат да направят курс от Марсилия до Цюрих и обратно.

— Знам. Ще трябва да заредят гориво някъде по пътя.

— И да се срещнат с израелците. Четири хеликоптера са прекалено много само за тридесет души. Значи двете групи ще пътуват заедно.

— Прав си. Картата е пред мен. Какво ще кажеш за Лион?

— Възможно е. Заеми се с това, Том. Ще ти се обаждам по телефона възможно най-често. Искам да знам какво става.

— Кога ще напуснеш Париж?

— Чак в девет сутринта. Но ще се опитам да направя нещо.

— Добре. Ще понатисна малко АНС. Искаш ли да говоря с шефа?

— Да. Човек винаги трябва да си пази гърба, нали така? Господи!

— Какво?

— Ще бъде щат.

— Не разбирам.

— Моделът, Том! Няма да е град. Щат!

— Чудесно. Това намалява възможностите до петдесет.

Нещо се въртеше в главата на Питър. Той дръпна слушалката настрана и се замисли.

— Питър? Питър, там ли си?

Как не се сети по-рано!

— Том, веднага се обади на Луан Ръсел от ФБР. Сигурно сега си е у дома. Кажи й за модела и я остави да определи щата. Трябва да ги предупредим!

— Да ги предупредим? Естествено. Но как ще определи щатът?

— Ще бъде този, в който живее информаторът й. Оня тип, който успя да проследи Намръщения. Той ще се опита да го отстрани, като удари целия щат.

— Звучи логично, Питър. Ще й кажа.

— Добре. Ще се чуем по-късно. — Мартин прекъсна връзката. Извади от джоба си миниатюрния си електронен бележник. Още един проклет компютър! Написа само „СО“. Синята Орхидея. На екрана веднага се появи телефонният й номер.

Питър старателно набра цифрите.

Телефонът иззвъня седем пъти, преди да чуе сънения й глас.

— Ало?

— Марго, любов моя.

— Кой е?

— Който те обича.

— Ще затворя!

— Който ти купува коли.

— Питър?

— Значи си спомни.

— Питър, къде си? Какво искаш? Защо се обаждаш?

— Налага се да пуснеш в ход връзките си, и то възможно най-бързо.

— Андре не е тук.

— Не ми трябва Андре. Ти познаваш достатъчно хора.

— Но Андре…

— Хайде още сега да изчистим едно недоразумение, Марго. Наясно съм, че Андре знае за Синята Орхидея.

— Какво?

— Играеш двойна игра, но това не ме притеснява. Щом продължавам да ти купувам нови ситроени…

— Питър, аз… Какво искаш?

— Самолет. Чартърен полет. Ще си платя.

— Остави ми телефона си. Ще видя какво мога да направя.

— Позвъни на пейджъра ми. Намирам се на „Де Гол“.

Мартин затвори телефона и се разходи из чакалнята. Когато минаваше край ресторанта, в който беше вечерял по-рано, усети миризмата на ароматизиран тютюн и надникна вътре.

Охо! Каубоят! Седеше на една от масите пред чаша кафе, пушеше лулата си и четеше нещо.

Какво по-хубаво от това! Голоаз трябваше тепърва да издири точното местоположение на „Датекс“-Цюрих. Мартин също имаше адреса, разбира се, но разполагаше с по-малко време.

Той бързо влезе в ресторанта, отиде до масата и почука с кокалчетата си.

Грей вдигна глава, намръщи се, после се усмихна.

— Здравей, Питър. Каква изненада!

— Закъде пътуваш, Нат?

— За Цюрих. Вчера изпуснах полета си. Следващият е чак в девет сутринта.

— Защо отиваш в Цюрих?

— Ами… по лична работа.

— Хайде стига. Трябва да знам.

— Нещо там не е наред. Искам да… измъкна един приятел, преди да е станало късно.

— Ела с мен. Уредих чартърен полет.

— Том Креншоу? Не се познаваме.

Луан се прибра в апартамента си едва преди петнадесет минути. Страхотно изморена. Дори не беше успяла да се съблече. Седеше в хола по сутиен и панталон. Искаше само да вземе душ и да си легне, не да говори с някакъв тип, когото отгоре на всичко не познава.

— Аз съм един от заместниците на Питър Мартин. Току-що говорих с него.