Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

След него щяха да останат само димящи развалини.

Конрад пропусна закуската и обяда, а когато най-после беше готов, изгаряше от нетърпение веднага да започне.

admin@datexz.globenet.com

Добре дошли в централния офис на „Датекс“-Цюрих.

Парола?

cidlx21ox

Нека да бъдем големият шеф, Джером Уестин.

Паролата се използва в момента. Парола?

ado77blpq

Добре, ще бъдем Фил Маки.

Паролата е приета.

Излиза менюто. Интересно защо не са сменили паролите? Не можеше да повярва, че не са засекли присъствието му. Особено пък Намръщения! Допълнителните услуги.

Най-отгоре беше написано с големи букви:

ВЪРВИ НА „РАЗГОВОР“!

По дяволите! Щракна с мишката върху символа.

КОЙ СИ ТИ?

Добър въпрос. Не мога ли просто да кажа, че съм се загубил?

ренегата, а ти?

ТВОЯТ ГОСПОДАР. КАК ВЛЕЗЕ?

лесно, не беше нужно да съм чак такъв господар

ОТ ЩАТИТЕ ЛИ СИ?

там са най-добрите експерти. ти да не си от страната на лилипутите?

Пръстът му беше готов на клавиша F11, който активираше вируса. Намръщения е в комуникационната програма на „Датекс“. Можеше да разруши програмата и всичко свързано с нея, без изобщо да го докосне. Значи трябваше да изчака.

НЯМАШ РАБОТА ТУК!

същото се отнася и за теб. защо не опиташ нещо, паленце?

Така е добре. Непременно трябва да го предизвика.

МАЙНАТА ТИ, РЕНЕГАТ!

Екранът премигна. Сигурно го удари едновременно с „Гуд Таймс“ и повишени честоти за монитора.

добър опит. май не си толкова велик, а?

Известно време нищо не стана. Намръщения си беше отишъл. Кучият син беше победен! Добре, сега да опитаме така:

:-(@datexz.globenet.com

Нищо.

Кейси беше сигурен, че ще се получи.

Страшно се разочарова, когато това не стана.

Онези съобщения… Бяха навсякъде. Някой търсеше Ренегата. Какъв беше обратния адрес? Аха.

LURUS@CCS.FBI.GOV

Познато място. Защитата им не струва нищо. Да проверим електронната поща… внимателно… ето го! А сега на работа.

RENEGADE@CUP.PORTAL.COM

Така. Да му пуснем Carp2! Боже, нищо не става!

Хайде де! Не може да е толкова трудно! Давай!

Ето! На екрана излиза нещо.

майната ти

Добре тогава. F1! Да му покажем кой е по-добрият! Да? Не. По дяволите!

EXIT

Мартин пристигна на летището „Шарл де Гол“ още в осем часа вечерта, но следващият полет от Париж до Цюрих беше чак в девет сутринта. Реши да не търси хотел. Отби се в ресторанта на летището да хапне. Храната имаше вкус на пластмаса въпреки безкрайните суперлативи за френската кухня.

Купи си „Ню Йорк Таймс“ и прочете всички статии, свързани с трагедиите в Южна Америка, Корея и Сингапур. Смъртните случаи не бяха малко. Едва ли можеха да се нарекат нарочни, но така или иначе бяха свързани по някакъв начин с компютърните инциденти. Най-много жертви бяха взели автомобилните злополуки и крахът на банковите институции. Чартърен „Боинг“-737 се беше опитал да се измъкне от летището в Сеул при гъста мъгла. Няколкото бизнесмени на борда му бяха загинали. Общо кризата беше отнела 532 човешки живота. Ранените наброяваха няколко хиляди, но точната бройка не се знаеше от никого. В Корея радиокомуникациите бяха възстановени. Демилитаризираната зона още се държеше.

Малко след три през нощта пейджърът му избипка. Трябваше да се обади у дома.

Предположи, че „у дома“ означава Ленгли.

Беше Креншоу.

— Станало ли е нещо, Том? — Мартин беше оставил подробни инструкции на заместника си.

— Може да се каже. Първо, забеляза ли модела на атаките?

— Какво имаш предвид?

— Южна Америка. Цял континент. Южна Корея. Държава. Сингапур. Град-държава.

Не, Мартин не беше обърнал внимание.

— Сигурен ли си?

— Да.

— Какво следва според теб?

— Някой голям град.

— Някакви предположения?

— Не. Но нещо ми подсказва, че ще бъде в Щатите.

— Трябва да го обмисля. Друго?

— Давид Вайзнер е напуснал Тел Авив с тридесет дути от елитните части в два и половина твое време.

— Кучият му син!

— В два и четиридесет от Марсилия са излетели четири хеликоптера с още тридесет души от френската армия. Информаторът ни твърди, че Голоаз е с тях.