Уилям Лавджой - Натиснете Enter ако смеете…

— Къде е той? Опитах се да се свържа…

— В Париж.

По дяволите! Той ще отиде направо в офиса на „Датекс“. И Намръщения ще даде ход на поредната верижна реакция!

— Трябва да говоря с него! — каза тя. — Веднага!

— Може да мине доста време, преди да се обади…

— Предайте му следното съобщение: Ако се опита да…

— АГЕНТ РЪСЕЛ!

Тя млъкна.

— Какво?

— Има някои неща, които не разбирате. Питър е изпълнявал такива задачи и преди. Той знае какво прави. Аз трябва да ви предам съобщение.

— Слушам.

— Първо, от време на време и на мен ми хрумват някои добри идеи. Питър обикновено ги доразработва и накрая влизат в работа.

Какви ги говори?

Той й обясни за модела в атаките на Намръщения. Тя се съгласи. Интересно беше задържането на нивото. Цяла Южна Америка разполагаше със същата по обем и сложност компютърна мрежа като Корея и Сингапур. На пръв поглед ефектът беше по-мащабен, но не изискваше по-високо ниво на намеса.

— Реших, че ще последва удар върху някой град. Питър обаче смята, че ще е цял щат.

— Да, но…

— Той е убеден, че ще бъде щатът на информатора. Склонен съм да се съглася с него. Ако Намръщения реши, че е застрашен по някакъв начин, той ще унищожи електронните и телефонни системи в щата и така ще го свали от Интернет.

— Боже! Звучи логично.

— Не знам доколко ще помогне, ако предупредите властите, но поне можем да опитаме.

— Най-много да мобилизират полицията. Или националната гвардия. Да поддържат реда и контролират движението по пътищата.

— Да, сигурно ще помогне. Само кажете щата.

— Не е ли по-добре да защитим всички?

— Съмнявам се президентът да стигне толкова далеч. Не го познавам много добре.

— Ясно. Ще видя какво може да се направи.

Тя хвърли мобифона на дивана, седна пред компютъра и написа адреса на Кейси.

работя възможно най-бързо

Има нова теория. Открили са модела на атаките.

да, континент, държава, град-държава

Боже! Май само аз не съм го видяла!

предположения за следващата мишена?

Опитваме се. Някои хора мислят, че ще бъде щатът, в който живееш.

Дълга пауза.

идеята не е лоша. ще прекъсне електричеството и телефона

Намръщения знае ли къде живееш?

обади ми се преди три часа и половина

Справи ли се?

още мисля по програмата, не мога да ти дам срок

Какво ще правим?

не се тревожи. осигури ми сателитен канал, ще ми трябва транспондер номер A627E4578B

Защо ли не съм изненадана?! Ще опитам.

побързай :-)

Луан си записа номера, взе мобифона от дивана и тръгна към спалнята. Още беше полуоблечена. Намери си джинсите и набра домашния номер на шефа си. Никога досега не се беше налагало да го безпокои по това време.

Обади се жена му. Луан се представи.

Директорът отговори почти веднага.

— Слушам, агент.

— Сър, налага се да се срещнем. Възникнаха някои усложнения, които изискват одобрение от най-високо ниво. И то бързо.

— Тръгвам веднага.

Тя потърси Монтгомъри. Още не се беше прибрал у дома. Набра номера на мобифона му.

— Връщай се в службата, Дарел. Трябва ни сателитен канал за Конрад. — Тя му обясни от какво точно се нуждае Ренегата и как може да се свърже с него.

Валеше силен сняг. Конрад се подхлъзна няколко пъти, докато се катереше по склона. Веднъж фенерчето се изплъзна от ръката му и трябваше да се върне назад, за да си го вземе. Джобовете му бяха претъпкани с различни инструменти и от време на време ги опипваше, за да се увери, че не е загубил нещо.

Беше тъмно като в рог. Нищо не се виждаше. Снежинките се блъскаха в лицето му. Виеше му се свят. Понякога дори не можеше да прецени дали се изкачва, или спуска.

Искаше му се да беше получил информацията поне няколко часа по-рано, но оценяваше старанията им да накарат техниците да се размърдат. Знаеше само, че след малко ще бъде на един от сателитите на Агенцията за национална сигурност.

Лъчът на фенерчето неотлъчно следваше кабела. Това беше единственият му ориентир. Стори му се, че вървя два часа, преди да стигне до антената. Всъщност знаеше, че не може да са били повече от двадесет минути.

Зад дърветата под снега имаше стара стълба. Той я измъкна и след няколко минути успя да я изравни върху антената. Чинията беше три метра в диаметър и стълбата му трябваше, за да стигне до централната ос. Извади отвертката и ключа от джоба си. Наложи се да свали ръкавиците и студът веднага скова пръстите му.