Величка Настрадинова - За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството

Появата на Марта и на дирижиращия Вергил Винех сякаш омагьоса не само зрителите в залата, но и света. Когато концертът започна с песен за прекрасната Сицилия, цяла Италия се изправи на нозе и запя, после Индия вдигна молитвено ръце, Океания затанцува, Америка се отдаде на спомени, Бразилия прие своята песен като послание свише, Африка удари старообредни тамтами и възвести добри новини, в Русия зазвъняха всички камбани, в Скандинавия запалиха факли и огньове, Китай и Япония пуснаха книжни хвърчила в небето, край бреговете на океаните заплаваха гирлянди от цветя… и само Марта чувстваше, че около залата се сгъстява нещо недобро, тревожно и се сили да спре песните, да задави гласа й. Наистина, по едно време госпожа V се надигна, зарея поглед някъде високо, после бавно излезе, като че да посрещне първа съпруга си и Марта. А те приключваха концерта с отдавна забравена френска песен.

Неистови аплодисменти оглушиха Марта. Докато Винех целуваше ръката й, тя едва успя да му прошепне:

– Изведи ме по-бързо.

Зад сцената чакаха някакви хора с телеграми, с писмени заповеди и всички настояваха да се спре концертът. Бяха помели охраната на залата и опитваха да се доберат до телевизионната техника. Тогава се появи госпожа Винех, или госпожа V, или тъй наречената госпожа Вещицата, и ги попита кротко защо е този смут. И се разбра, че по време на концерта са се получили масови неспасяеми инфаркти, загинали са няколко държавни глави, известни учени, писатели, политици…

Госпожа Вещицата покри всички с усмивката си:

– А да се е случило някакво бедствие, катастрофа? Какво е състоянието на хората в болниците?

И се оказа, че по време на концерта не е извършено нито едно престъпление, нито една несполучлива операция, голяма част от болните се почувствали здрави, на останалите положението се е подобрило, никъде по света не е станала катастрофа, дори вулканите на Камчатка са се укротили, дори островите на Япония не са потреперили, сякаш заслушани и те в небесния глас на Марта.

– И защо шумите? — продължи Вещицата. — Трябва да се примирим с факта, че най-сетне и вампирите умират. Стига да бъдат лишени от ежеминутната си порция омраза, злоба, страх… — и тя зачете имената на починалите, като пошушваше от време на време: „Хм. Този е приемал хвалебствия, а другият е бил по-коварен — хранел се е с незаслужена любов. Тези двамата са акумулирали енергията на по-талантливите от тях…“.

В това време изникна развълнуваният Матев и отдалеч завика:

– Мартичка, какво правиш? Те ще разгромят залата. Такава ли беше нашата цел?

И Марта храбро улови ръцете на композитора Винех, и го поведе към сцената. И повтори последната песен:

„Жан-Барт, прекрасен и смел, къде ще отплаваш, къде?

– За моите кораби няма предел, днес всеки пред мене глава ще сведе.

– Жан-Барт, прекрасен и верен, къде да те търся, къде?

– В безкрайното вечно море.

– Жан-Барт, мой безсмъртен любим, дали ще те видя, дали?

– След хиляди мили и хиляди ери при теб ще се върна и ще те намеря.

Помни ме добре.“

Когато отново гръмнаха ръкопляскания и викове „Браво!“, госпожа V замислено погледна Матев и каза привидно учудена:

– А Жан-Барт беше пират!

Матев сякаш получи покана да влезе в приятна игра:

– Но важно е, че тя го е обичала!

Госпожа Вещицата се усмихна и добави:

– Да, важно е поне един човек на този свят да те обича — и погледна Матев с очакване: — А кога ще имам удоволствието да видя отново вашата дъщеря?

Неочакваният въпрос забави отговора на Матев:

– Тя… не пожела да дойде на концерта. Не знам защо.

– Защото за разлика от невероятната Марта, гениалния Винех и всесилния професор Беля, тя предвиди, че въпреки интереса на концерта и експеримента, ще има милиарди спящи същества по света. И чрез своите „телове и клечки“ започна да настройва сънищата им… А междувременно даже успя да приеме в дома ви двама по-особени представители на разума, които наричат себе си Лала и Лало или Нина и Нино…

– Господи! И такова чудо ли имам под покрива си! — възкликна смаяният Матев.

– По-точно в момента тя е върху вашия покрив. И се стреми да докаже, че нашето потомство е станало по-справедливо, по-миролюбиво и по-разумно, отколкото сме ние, тъй че великият Айнщайн може да спи в мир.

След като приключи, Матев прочете съчинението си, видя му се недовършено, но сам се успокои: „Ще обмисля, навярно ще има по-масивен финал“, и реши да се загрижи за домочадието си, което се бе разпръснало. Марта отново бе на някакво турне, малката Матева — на ветроходна регата със съучениците си, младоженците се обадиха два-три пъти с щастливи гласове, прислужницата бе акуратна и не се показваше често пред очите му, а Маца Писанска навярно се бе отдала на любовни подвизи, защото се прибираше изнемощяла и спеше по цели дни. Но как да се загрижи за това домочадие, когато то отсъства? Матев понечи да вдигне телефонната слушалка, за да се осведоми поне кой как се чувства, но го изпревариха. Една могъща радиотелевизионна компания му предоставяше време и го молеше да не отказва.