Величка Настрадинова - За змейовете и вампирите, за Марта, за потомството

– Гледката ще бъде завършена, ако прибавиш че около малката им къщичка цъфтели рози и липи…

– Пеели славеи и подвиквали пъдпъдъци — доуточни невъзмутимо Марта. — Но една сутрин бабичката, докато наливала мляко на дедето, взела да му разказва съня си, а той бил такъв: Дошъл покровителят на черквицата свети Ириней или свети Раймунд, да речем, и попитал: „Нинон, щастлива Нинон, нима не ти е жал за хората?“.

– А! Бабичката се казвала Нинон? — даваше вид, че се вживява Матев.

– А деденцето — Симон. И били известни с прозвището „Добре, Нинон, добре, Симон“, на старофренски звучи чудесно: „Бон, Нинон, бон, Симон“.

– И на младофренски не звучи зле — опита да вметне Матев.

– А това било така, защото те винаги се съгласявали един с друг и никой никого не прекъсвал, особено ако му разказват приказка.

– Извини ме, отсега ще бъда само слух. И тъй, свети Раймунд…

– Или свети Ириней от съня гледал много тъжно. Бабичката се хвърлила в нозете му и се завайкала: „Ах, господарю, свети Раймунде (или свети Иринее), кажи що да сторя, та да е угодно на тебе и на Господа?“. А светецът й зашепнал поверително: „Вашият крал е не само зъл и жесток владетел, той е вампир. За него кръвта и страданията на поданиците му са чиста роса, а омразата, която питаят към него, е манна небесна. Той подхранва с нея силите си и затова е дълговечен и неуязвим“. „Но тогава?“ — запитала Нинон. „Отнеми омразата“ — отвърнал светецът, благословил я и се стопил в светлината на зората. Бабичката се събудила и, както знаем, разказала съня на своя обичан Симон. И заумували те заедно и решили да тръгнат по цялото кралство — дядото ще разказва съня на всички свещеници и на своите колеги — клисарите, а те — кой от амвона, кой — в кръчмата, ще убедят мъжете, щото в деня на свети Ириней или по Възнесение Господне например да мислят цял ден добро за своя крал. Бабичката пък ще върви от град на град, от село на село, ще намира акушерките и знахарките, които лекуват добитъка, та с тяхна помощ да свърши същата работа всред жените. Децата навярно са били причислени към грижата на свещениците, защото, освен неделни училища, където се изучава Закон Божий, други не е имало. И тъй, Нинон и Симон обходили кралството и в деня на свети Раймунд всички подвластни започнали да мислят с добро за краля. Съчувствали му, че е толкова стар и самотен… И тогава започнало чудото. Кралят се задъхал, загърчил се и най-сетне извергнал черната си душа, която изпълзяла като змия от устата му, но начаса захванала да расте, защото се захранила от страха на хората. И колкото повече се разчувало за това знамение, и колкото повече хора се стъписвали от ужас пред вида на черната змия, толкова повече тя се уголемявала и заяквала. И станала огромен огнен змей. И се наложило да се появи съответният юнак и да погуби змея.

– Нещо повече за юнака? — усмихнат рече Матев.

– Разбира се, после него го избрали за крал, защото покойният нямал потомство. Но важно е друго — от убития змей потекла кървава огнена река и плъзнала да гори всичко по пътя си, все по-широка и дълбока, понеже в нея се вливала хорската злоба, себелюбието, бездушието — това кралство не било пълно с ангели и жителите му, като виждали чуждото нещастие, си казвали: „Не ме интересува“ и дори: „Пада им се, нека пострадат“. И реката се разливала, и търсела път към океана. И тогава на двата й бряга застанали Нинон и Симон.

Те, след като обходили кралството, дълго се търсили, а ето — сега били разделени от огън и кръв. Но бабичката и деденцето, без да се поколебаят, нагазили пламтящата река, устремени един към друг. И огънят стихнал пред тяхната любов, и кръвта се оттекла, и реката поела към океана бистра и животворна. А старците, прегърнати, мокри и щастливи, тръгнали към дома си, като не пропуснали да кажат: „Добре, Нинон, добре, Симон“.

Писателят Матев се замисли, мълчаливо отпи от чашата с коняк и загледа жена си в очите:

– Ти, мила ми Мартичке, никога не разправяш приказки случайно. Какво си наумила?

– Нищо — невинно вдигна рамене Марта. — Аз си имам работа. Утре вечер всички телевизии по света ще предават на живо концерт по композицията на Вергил Винех „Гласовете на Земята“. Много добре става. Винех е събрал в този опус песни от цял свят. Обработил ги е по фантастичен начин, съчетал ги е със съпровод на електронни инструменти и… това ще бъде концертът на годината, ще видиш.

– А днес аз ще говоря по телевизията с младежта на планетата, разбира се, и с възрастните, децата и старците, които биха желали да ме слушат. Предаването ще се мултиплицира.