Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Уважаеми лордове! — надвика Баяз надигащата се с всяка следваща секунда глъч. — Разбирам изумлението ви! Това е трудна за осмисляне новина, наистина разбирам. Особено при тази задушаваща жега! — Той даде знак на стражите в двата края на залата. — Отворете вратите, моля, за да влезе малко въздух!

Вратите се отвориха широко и в Камарата на лордовете нахлу лек ветрец. Прохладен ветрец, а с него и още нещо. В началото Джизал не можа да определи точно какво, но то постепенно стана по-отчетливо. Напомняше шума на тълпата по време на Турнира. Далечен, напевен и плашещ.

„Лутар! Лутар! Лутар!“ Вече нямаше съмнение, това беше собственото му име, скандирано от хиляди гърла зад стените на Агрионт.

Баяз се усмихна.

— Ха, изглежда, хората вече са избрали своя кандидат.

— Изборът не е техен! — изрева Брок, който през цялото време бе стоял прав, но едва сега си възвърна присъствието на духа. — Точно както не е и твой!

— Но би било много глупаво да пренебрегнем мнението им. Подкрепата на народа не е нещо, на което да махнеш с лека ръка, особено в неспокойни времена като тези. Ако в това им състояние ги разочароваме, кой знае какво може да стане? Безредици по улиците или още по-лошо? Никой от нас не иска това, нали, лорд Брок?

Няколко от благородниците се размърдаха неспокойно на местата си, надзърнаха нервно през вратите и зашепнаха на седящите около тях. Ако преди в залата цареше смут, то сега той отстъпи пред всеобщо сащисване. Но изненадата и тревогите на съветниците в Камарата на лордовете не можеха да се мерят с тези на Джизал.

Очарователна история, но ако си мислиш, че най-алчните мъже на Съюза просто ще ти повярват ей така и ще дадат короната на когото казваш, значи много се лъжеш, без значение дали простолюдието се подмокря при споменаването на Лутар, или не. Лорд Ишър за пръв път се изправи на крака. Представляваше величествена гледка с блестящите по огърлицата му камъни.

— Аз напълно вярвам — провикна се той, — че човекът, известен като полковник Джизал дан Лутар, е син на покойния крал Гуслав V! — Глокта зяпна от изненада. И очевидно мнението му се споделяше от мнозинството в тази зала. — Убеден съм също така, че неговите безпримерни лични качества и постижения както в Съюза, така и отвъд пределите му го правят идеален кандидат за трона! — От балкона се разнесе поредният бурен смях, но Ишър не му обърна внимание. — Лутар има сърдечната подкрепа както на моя глас, така и на онези, които са склонни да подкрепят мен.

Ако очите на Лутар изскочеха една идея повече, щяха да изпаднат от главата му. И можеш ли го вини за това? Един от представителите на Уестпорт стана.

— Съветниците от Уестпорт гласуват единодушно за Лутар! — обяви той с напевния си стириянски акцент. — Син и наследник на крал Гуслав V!

През няколко реда зад него, друг благородник скочи на крака. Погледна нервно към Глокта и веднага отмести очи. Беше не кой да е, а лорд Ингълстад. Ах, ти, лъжливо нищожество, какви си ги намислил, а?

— Гласувам за Лутар! — извика той.

— Аз също, за Лутар! — Беше Уетърлант, а в погледа му под тежките клепачи не се четеше повече емоция, отколкото когато хранеше патиците в парка. По-добри предложения, а, господа? Или по-сериозни заплахи? Глокта погледна към Баяз. На устните му имаше бегла усмивка при вида на все повече от заседателите в камарата, които ставаха на крака, за да изразят подкрепата си за така наречения син на Гуслав V. Междувременно скандиранията на тълпата продължаваха да нахлуват през вратите.

„Лутар! Лутар! Лутар!“

Отърсил се от първоначалния шок, мозъкът на Глокта заработи. Затова значи Първия магус шмекерува в полза на Лутар по време на турнира. Ето защо през цялото време го държеше близо до себе си. Затова му издейства така престижното командване на частта, която да сложи край на бунта. Ако беше извадил някой никаквец, цялата камара щеше да му се смее, без значение колко ги убеждава, че това е син на краля. Но Лутар, за добро или зло, е един от нас. Той е известен, познат на хората… приемлив кандидат.

Глокта отново погледна към Баяз почти с възхищение.

Парченцата от пъзела, продукт на дълги години в търпелива подготовка, бавно се нареждат пред невярващите ни очи. И никакъв изход за нас, освен може би да заиграем по свирката му.

Сълт се наведе и припряно изсъска в ухото на Глокта:

— Това момче, Лутар, що за човек е?

Глокта погледна към въпросния, застанал като препариран пред стената, младеж. В този момент изглеждаше като човек, неспособен да контролира отделителните си функции, камо ли да управлява кралство. От друга страна, същото важеше и за последния ни крал, а той се справяше блестящо със задълженията си. Задълженията му да седи и точи лиги, докато ние управляваме вместо него, естествено.