Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Днес в Камарата нямаше представители от Дагоска. Ми то не останаха никакви. Лорд-губернатор Вурмс бе освободен от поста си. Синът му загуби главата си и това обяснява отсъствието му. А колкото до града — беше завладян от гуркулите. Е, някои загуби са неизбежни. Ние продължаваме борбата и без тях. Дъската е сложена, пионките наредени и готови за ход. Кой ли ще е победителят в тази гнусна игричка, а? Скоро ще се разбере…

Говорителят на Камарата излезе и застана в средата на кръглия под. Вдигна жезъла си високо над главата и го стовари в поредица от оглушителни удари, които отекнаха в гладките мраморни стени. Приказките заглъхнаха и всяко напрегнато благородническо лице се извърна към средата на залата. Настъпи тягостна тишина и Глокта усети как лявата страна на лицето му потръпва от няколко неочаквани тика, които моментално пропълзяха към окото и накараха клепача му да заиграе.

— Обявявам настоящото заседание на Камарата на лордовете на Съюза за открито — прокънтя гласът на говорителя. Бавно и с още по-мрачно изражение на лицето, лорд Хоф се изправи за обръщението си към заседателите.

— Приятели! Колеги! Уважаеми лордове от Мидърланд, Англанд и Старикланд, съветници от Уестпорт! Гуслав V, нашият крал… е мъртъв. Двамата му наследници… са мъртви. Единият от ръката на враговете ни в Севера, другият от тази на враговете ни на юг. Настъпиха тревожни времена за нас, останалите без водач. — Той вдигна умолително ръце към банките. — И сега на вас се пада тежка отговорност. Да изберете измежду вас нов върховен крал на Съюза. Всеки мъж с място в Камарата на лордовете е потенциален кандидат! Всеки един от вас… може да бъде следващият ни крал. — От обществената ложа се спусна порой от почти истеричен шепот и Хоф трябваше да повиши глас, за да го надвика.

— В цялата история на нашата велика страна подобно нещо се е случвало само веднъж досега! След гражданската война и падането от власт на Морлик Лудия, когато Арнолт бива избран с почти единодушно мнозинство. Именно той сложи началото на могъщата династия, която управлява само допреди няколко дни. — Хоф отпусна ръце и сведе поглед към плочите на пода. — Мъдър избор са направили предшествениците ви в онзи ден. Надеждите ни днес са, че избраният от вас днес ще сложи началото на също толкова благородна, могъща, справедлива и дълголетна династия!

А ние се надяваме на някой, който ще изпълнява каквото му се каже.

Феро изблъска от пътя си една жена с дълга рокля. Проправи си с лакът път покрай един дебелак, който я изгледа възмутено над трепереща от негодувание двойна брадичка. Накрая успя да стигне до парапета на балкона и да погледне сърдито надолу. Цялата зала беше пълна със стари мъже в дълги роби с кожени яки, насядали нагъсто в редици, с лъщящи огърлици на раменете и лъщящи от пот бледи лица. Срещу тях, зад една извита маса, седеше друга, значително по-малобройна група мъже. Тя се навъси още повече при вида на Баяз в единия край на масата, който седеше и се усмихваше все едно знаеше някаква тайна, за която никой друг дори не подозира.

Точно както всеки път.

Встрани от него стоеше някакъв дебел бял, с лице в паяжина от напукани вени и крещеше нещо за това, как днес всеки трябвало да гласува по съвест. Феро изсумтя презрително. Съмняваше се, че тези няколкостотин мъже в залата можеха да съберат достатъчно съвест за петима. На пръв поглед изглеждаше, че всички слушаха внимателно думите на дебелия бял, но Феро виждаше повече.

В залата направо гъмжеше от скрити послания.

Мъжете до един хвърляха крадешком погледи, кимаха почти незабележимо един на друг. Някои намигаха с едното, други с другото око. Допираха показалци до носа, до ушите си. Почесваха се по всевъзможни странни начини. Из цялата зала пълзеше плетеница от тайни, а най-отпред седеше Баяз и се усмихваше. Зад него, с гръб към стената, облечен в накичена с блестящи конци униформа, стоеше Джизал дан Лутар. Феро изви презрително устни. От позата му всичко й се изясни.

Нищо не беше научил.

Говорителят пак удари по пода с пръта си.

— Обявявам начало на гласуването! — Отнякъде се чу дрезгав стон и Феро видя жената, която преди малко беше избутала, да припада на пода. Някой я извлачи назад, размахвайки пред лицето й парче хартия, и навъсената тълпа се затвори пред тях. — В първия кръг изборът ще бъде стеснен до трима кандидати, по реда на притежавана земя и размер на състоянието им! Моля, гласувайте с вдигане на ръка!