Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

Джизал усети как по изпотения му гръб преминава тръпка. До архилектора беше Глокта и видът на познатото лице не му подейства никак успокояващо. Тази сутрин Джизал беше дошъл направо от къщата на Арди, след поредната прекарана нощ заедно. И естествено, все още не бе предприел нищо, нито бе спрял да я вижда, нито й бе предложил женитба. Главата му направо се пръскаше от мисли как да постъпи. А колкото повече време прекарваше с нея, толкова по-трудно ставаше вземането на каквото и да е решение.

Трескавият поглед на Глокта се извърна към него, задържа се за момент и после се насочи другаде. Джизал опита да преглътне заседналата в гърлото му буца. Няма спор, беше се поставил в страхотно положение. А сега какво?

Глокта изгледа строго Лутар. Просто да сме наясно на кой къде му е мястото. После се намести на стола и изпъна с болезнена гримаса потръпващия си от болка крак. Притисна език в дупките на венците и изчака коляното да изщрака. Сега ни чака по-важна работа от това, да се занимаваме с Джизал дан Лутар. Много по-важна. В този единствен ден цялата власт е в ръцете на Камарата на лордовете, не на Висшия съвет. В ръцете на благородници, не на бюрократи. Глокта обходи с поглед лицата на онези знатни особи, които през последните дванайсет и повече години бяха направлявали съдбата на Съюза: Сълт, Хоф, Маровия, Варуз и останалите. И само един от членовете на Висшия съвет седеше с усмивка на лице. Неговото най-ново и най-нежелано попълнение. Баяз седеше във високото кресло, а до него беше само бледият му чирак, Малакус Кай. Жалка компания за когото и да било. Изглежда, Първия магус се наслаждаваше на тягостното напрежение толкова, колкото останалите присъстващи на масата бяха ужасени от него, и абсурдната му усмивка стоеше не на място сред множеството начумерени лица. Напрегнати лица. Потни чела в тревожен шепот към старите съратници. В момента до един седят на острието на бръснач. Аз също, естествено. Да не забравяме горкия Санд дан Глокта, верен служител на обществото! Вкопчили сме се във властта, но тя се изплъзва все повече от ноктите ни. Седим тук като обвиняеми на собствения ни процес. И знаем, че присъдата няма да се забави. А дали няма да е съвсем незаслужена отмяна на смъртното ни наказание? Глокта усети как едното ъгълче на устните му потрепва в бегла усмивка. Или пък още по-кървава присъда, отколкото сме очаквали? Какво ще кажете, уважаеми господа съдебни заседатели?

Погледът му се плъзна по лицата зад банките на благородниците. Триста и двайсет лица. В съзнанието му изникна образът на листовете с имена на стената в кабинета на Сълт и започна да ги съпостави с лицата пред себе си. Тайните, лъжите, лоялността. Лоялността преди всичко. Към кого ще се насочат гласовете им?

Забеляза някои, за сигурността на чиито гласове лично се бе погрижил. Доколкото съществува сигурност в такива несигурни времена, естествено. Някъде в дъното насред множеството видя червендалестото лице на Ингълстад. Лордът срещна погледа му за секунда, преглътна смутено и извърна очи. Стига да гласуваш както трябва, гледай накъдето ти душа иска. През няколко реда по-назад видя каменното изражение на Уетърлант и той му отвърна с едва забележимо кимване. Явно последното ни предложение се е оказало приемливо. Още четири за архилектора значи? Достатъчно ли са да наклонят везните и да ни задържат на постовете ни? А да ни опазят живи? Празната му усмивка се разтегли на лицето. Скоро ще разберем…

В средата на първия ред, заобиколен от представителите на най-старите и най-тачени благороднически фамилии в Мидърланд, със скръстени на гърдите ръце и пълен с нетърпение поглед седеше лорд Брок. Нашият фаворит няма търпение за финалния спринт. Недалеч от него Глокта забеляза величествената осанка на възрастния лорд Ишър. Вторият в надпреварата, но с всички шансове за успех. Малко по-нататък бяха Барезин и Хюгън. Сбутани неудобно близо един до друг, двамата не пропускаха възможността да хвърлят един на друг пълни с омраза погледи. Кой знае? Един добър напън в последния момент, и тронът може да е техен. В далечния ляв край, начело на делегациите на Англанд и Старикланд, седеше лорд Скалд. Нови лица от провинцията. Но гласът си е глас, колкото и да си вирим носа. В противоположния десен край седяха дванайсетте градски съветници от Уестпорт. Отдалеч биеха на очи заради чуждоземните си дрехи и цвят на кожата. При все това дванайсет гласа, при това все още незаявени.