Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Може да се каже. — Той се усмихна и се загледа в прасетата, които с квичене и грухтене се катереха едно върху друго. — Във фермата, в която израснах, гледахме свине. Милост. Моля, само не историята на живота ти. Моя работа беше да ги храня. Ставане в ранни зори, още по тъмно. Толкова студено, че дъхът ти излиза на пара от устата. О, бива го в описанията! Младият господин Мороу, нагазил до колене в мръсотията, гледа как свинете се тъпчат и мечтае за бягство! За нов живот в бляскавия голям град! — Мороу се усмихна отново и оскъдната светлина проблесна по стъклата на очилата му. — Да ви кажа, тези твари са способни да изядат всичко. Дори някой сакат.

А, такава значи била работата.

В този момент Глокта забеляза човека, който се прокрадваше към тях откъм далечния край на помещението. Беше здравеняк, облечен в опърпано палто, и се придържаше в сянката. Държеше ръцете си прибрани до тялото, а дланите скрити в ръкавите. Все едно иска да прикрие ножа в ръката, което обаче не му се удава много. По-добре да си беше вървял с усмивка на уста и да не си беше правил труда да го крие. Има поне сто причини да носиш нож в кланица. И само едни да го криеш.

Глокта хвърли поглед през рамо и замижа от болка, когато врагът му изпука. И от там се задаваше мъж, подобен на първия. Той повдигна учудено вежди:

— Сериозно, убийци? Такава липса на въображение.

— Може и да ми липсва въображение, но ефективност не.

— Значи ще бъда заклан в кланица, а, Мороу? Разфасован от ръката на касапин! Санд дан Глокта, разбивачът на женски сърца, победителят в Турнира, ветеран от войната с Гуркул ще бъде изсран от задниците на цяла дузина различни свине! — Глокта прихна да се смее и изтри избилите от носа му сополи.

— Много се радвам, че оценявате иронията — промърмори Мороу, леко засегнат.

— О, така е. Ще нахраня свинете. Толкова е очевидно, че да си призная, не го очаквах. — Той въздъхна дълбоко. — Но „не очаквах“ и „не се подготвих“ са две напълно различни неща.

Изщракването на арбалета беше напълно заглушено от шума на свинете. В първия момент единият от убийците сякаш просто се подхлъзна. Изпусна ножа си и без всякаква причина падна на една страна. Тогава Глокта видя стърчащата от гърдите му стрела. Никаква изненада, естествено, но всеки път изглежда направо като магия.

Наемникът от другата страна отстъпи изненадано крачка назад. Така и не видя практик Витари, която безшумно се прехвърли през оградата на празната кочина зад гърба му. В мрака проблесна метал и в следващия момент тя преряза сухожилията в сгънката на коленете му и го свали на земята. Викът му беше бързо заглушен от веригата, която се стегна около шията му.

Отляво на Глокта, Северард се смъкна с лекота от гредите на тавана и ботушите му плеснаха звучно в тинята, когато скочи на земята. Тръгна с небрежна походка, подритна настрана изпадналия нож и се надвеси да огледа човека със стрелата му.

— Дължа ти пет марки — провикна се на Фрост. — Пропуснал съм сърцето, мамка му. Черен дроб може би?

— Тферен вроп — повтори албиносът, докато изникваше от сянката в дъното на халето. Убиецът се надигна от земята и успя да се изпрани на колене, като здраво стискаше стрелата в гърдите си. Едната половина на изкривеното му от болка лице беше покрита с мръсотия. Фрост вдигна палката си и мимоходом му нанесе смазващ удар в тила, с което сложи бърз край на надигналия се в гърлото му крясък и го повали обратно по очи в кишата на пода. Междувременно Витари беше натиснала с коляно в гърба втория убиец и опъваше силно назад веригата около шията му. Силите на онзи постепенно отслабнаха, накрая съвсем спря да се бори и остана неподвижен. Още малко мъртво месо на пода на кланицата.

Глокта се обърна към Мороу:

— Как бързо се обръщат нещата, а, Харлен? В един момент всички ти се пишат приятели. А в следващия? — Той чукна с мърлявия връх на бастуна по стъпалото на сакатия си крак. — Отиваш на майната си. Труден житейски урок. От опит го знам.

Секретарят на Маровия заотстъпва с протегната пред себе си ръка. Езикът му нервно се стрелкаше по устните.

— Почакай малко…

— Защо? — Глокта вирна брадичка и стисна устни. — Нима смяташ, че след всичко това може някак пак да си допаднем?

— Може би е възможно да стигнем до някакво…

— Не се сърдя, че се опита да ме убиеш. Но този жалък опит? Ние сме професионалисти, Мороу. Обижда ме това, че дори си помислил, че това може да мине.