Джо Абъркромби - Последният довод на кралете

— Мамка му, бива ги в катеренето тази гадини! — изсъска Кучето и запъна нова.

— Хъ — изръмжа до него Мрачния.

Ръката на шанка плесна върху парапета и изкривените нокти се впиха в камъка. Логън видя подаващата се след нея предмишница — грозен, усукан, целият в изскочили дебели жили крайник, обрасъл на петна с гъста черна козина. Последваха го плоска, плешива глава, изскочило напред чело, масивна, изпъкнала челюст и зейнала, пълна с лъснали от лиги остри зъби уста. Дълбоко хлътналите очи срещнаха неговите. Мечът на Логън разцепи главата на шанка чак до сплескания чип нос, като при това изкара едното му око от черепа.

Наоколо мъжете стреляха надолу и бързо се дърпаха назад, а пред тях стрелите на шанка отскачаха от стената. Покрай главата на Логън профуча копие. Чуваше как шанка дерат и блъскат портата с боздугани и чукове, чуваше ги как квичат от ярост. Други съскаха и пищяха, докато се опитваха да се прехвърлят през парапета, а хората на стената ги посичаха с мечове и секири и ги ръгаха с копия.

Чу как Тръпката крещи: „Разкарайте ги от портата! Далеч от портата!“, чу ругатните на мъжете около себе си. Един войник се беше надвесил през парапета, после рязко изкашля и залитна назад. Точно под рамото му се беше забило копие, а върхът беше излязъл отзад и повдигаше ризата на гърба му. Той изгледа учудено кривата дръжка и понечи да каже нещо. Изпъшка и направи няколко залитащи крачки назад. Зад гърба му един едър плоскоглав преметна ръка на парапета и започна да се прехвърля отгоре.

Мечът на Създателя посече ръката точно над лакътя и изпръска с лепкави капки лицето на Логън, но при удара острието закачи камъка и ръката му се разтресе. Забави се достатъчно дълго, за да успее шанка да се изкатери на стената. Почти отсечена, ръката му висеше на парче кожа и от нея шуртяха тъмни струи кръв.

Плоскоглавият замахна с ноктите на другата си ръка, но Логън го хвана за китката, срита го странично в сгънката на коляното и го повали на земята. Секунда по-късно мечът му посече гърба на шанка и от дълбоката цепка щръкнаха бели кости. Онзи продължи да се бори и рита с крака, но Логън го стисна за врата, вдигна го от земята и го запрати обратно зад стената. Стовари се точно върху друг шанка, който тъкмо бе започнал да се катери нагоре. Двете тела се проснаха на дъното на рова и едното задра наоколо с нокти и зарита вяло с крака, а от гърлото му стърчеше счупено копие.

Недалеч от Логън стоеше младеж с облещени очи, широко зяпнала уста и увиснал в ръката лък.

— Да съм ти казвал да спираш да стреляш? — изрева му Логън. Момчето примига, постави с трепереща ръка стрела в тетивата и се втурна към парапета. Навсякъде се виждаха биещи се, крещящи мъже, изпращаха надолу стрели, размахваха оръжия. Логън видя трима от войниците да набучват на копията си един шанка. По-надолу на стената Тръпката нанесе мощен удар в кръста на друг и във въздуха полетяха черни струи кръв. Един от хората му замахна с щита си и размаза физиономията на един току-що изкатерил се на парапета шанка, който полетя обратно с разперени ръце и крака. Логън посече ръката на друг плоскоглав, но се подхлъзна в локва кръв и падна настрани, като замалко не се наръга със собствения си меч. Пропълзя настрана и с мъка се изправи на крака. Отсече ръката на един плоскоглав, вече намушен на копието на един от войниците, и веднага след това посече врата на втори, който тъкмо подаваше глава над ръба на парапета. Втурна се напред и надникна надолу.

На стената имаше друг шанка и Логън насочи меча си към него, но в следващия момент плоскоглавият беше пронизан в гърба от изстреляна от кулата стрела. Тялото му падна и се набучи на един от коловете в рова. Логън се огледа. Плоскоглавите пред портата бяха отблъснати, смазани с камъни и надупчени със стрели. От страната на Червената шапка също беше вече чисто. Отляво все още имаше няколко на стената, но момчетата на Дау се бяха заели сериозно с тях и в момента няколко от окървавените им тела политаха надолу към рова.

Онези в долината пред изкопа бяха започнали да отстъпват разколебани, като не спираха да пищят и врякат под пороя от стрели, с които ги засипваха Кучето и хората му. Явно дори на шанка можеше да им дойде в повече. Накрая се обърнаха и побягнаха към редиците на Бетод.

— Оправихме ги! — извика някой и в следващия момент всички на стената крещяха. Момчето, на което Логън се беше скарал преди малко, сега размахваше лъка над главата си и се хилеше, все едно вече беше победило Бетод, при това съвсем само.