Стивън Ериксън - Сакатият бог

Ниско наведен, Троутслитър посече ахилесовото сухожилие на десния крак на колансиеца и докато той падаше с крясък, го прободе в окото. Виковете му спряха.

— Наведи се! — извика зад него Уидършинс.

Стрела от арбалет изсвистя над Троутслитър и порази в гърдите следващия нападател.

Балм от другата страна на Детсмел извика:

— Откъде я намери тая тъпа брадва, войник! Намери си меч! Още малко ако ми се мотаеш така, и си свършил!

— Търся, проклет да си! Търся!

Кисуеър падна по гръб. Чу блокирания удар над себе си, а след това ръмженето на Синтър, щом сестра й посече колансиеца през лицето. Изрита от себе си рухналото тяло и ръката й стисна късото копие. Изправи се и отново скочи в гъстата гмеж.

Синтър едва отбиваше с щита си ударите на един огромен колансиец. Бадан Грук се хвърли към него и заби меча си дълбоко под ребрата му.

Нечия брадва посече отзад в шлема на сержанта, разцепи го и събори Бадан Грук на земята. Извитото като полумесец острие се измъкна и повлече след себе си коса и парчета кости.

С вой, Синтър посече ръката, която държеше брадвата, а след това разпра широка дупка в корема на мъжа. Вътрешностите му се изсипаха върху трупа на Бадан Грук.

А тя продължаваше да вие.

Копие прониза Лап Туърл и железният връх изстърга в скалата зад него. Лечителят фалариец изкрещя, посече надолу с късия си меч и преряза пръстите на по-близката ръка по дръжката на копието. Натискът от оръжието изведнъж отслабна. Той се хлъзна напред по гладкото дърво, докато се доближи до колансийката, и я посече през врата.

Докато тя падаше, резачът пусна меча и щита и се вкопчи в долния край на копието. Усети, че върхът се забива под ъгъл в земята в подножието на камъка зад него, запъна стъпала назад и се хвърли по очи. Дръжката се прекърши зад гърба му. Той се надигна на колене, изтри ръцете си в сухата трева и взе отново щита и меча.

Изплю кръв — беше си прехапал езика — и изпъшка:

— Не беше зле.

Между скалите се катереха още колансийци. Лап Туърл тръгна напред да ги посрещне, като прегази трупа на Бърнт Роуп. Беше му останал достатъчно живот, за да свали още няколко. Може би.

Скълдет скочи във въздуха и излетя над приведения гръб на колансиеца, вкопчен в свиреп бой с Релико. Замахна надолу, мечът му се вряза дълбоко под ръба на шлема и посече прешлените. Скълдет се превъртя, приземи се приклекнал, а след това изкрещя и се хвърли към зяпналото лице право пред себе си. Колансиецът се сниши зад кръглия щит и посече с извития си меч, но Скълдет скочи високо, опря едната си ръка върху шлема на врага и се превъртя над него. Посече надолу и преряза коленните сухожилия.

Пустинният принц стъпи на земята, огледа се и…

Чу вика на Синтър… И как Кисуеър изруга…

Беше обкръжен. Развъртя се, засече, наведе се ниско, изрита и развъртя меча. Западаха тела. Плисна кръв.

А след това нещо го прободе в кръста и го надигна от земята. Той се опита да се извърти, но металното острие изстърга в гръбнака му. Събориха го по лице на земята, а след това го удряха… тежки и остри ръбове закълцаха мускули и кости.

Един се стовари в тила му и дойде тъмнина. И забрава.

Хедж стоеше над трупа на Бейвдикт — проклетият глупак бе убит още при първия дъжд от стрели, улучен в окото. От позицията си виждаше как кръгът на защитниците се свива, докато врагът натискаше нагоре по склона. Видя как Фидлър тръгна надолу да запуши дупката в едно почти избито отделение.

— Стрелците! Дръжте капитана под око. Ако пробият там, пътят към Сакатия бог е прав.

— Да, сър!

— Останалите — трябва да отслабим натиска. Взимате ония, бронзовите, и хвърляте по пети и шести ред — изразходвай ги всичките. Ако не ги принудим да отстъпят веднага, свършили сме.

— Какво правят бронзовите котенца, сър?

Хедж поклати глава.

— Забравил съм, а алхимикът е мъртъв. Просто действай. Живо!

Щом те тръгнаха, взе арбалета си — бяха му останали само шест стрели. Сапьорите, които бе окопал долу под склона, или всички бяха мъртви, или бяха изразходвали мунициите си — щеше да е само лош късмет, ако някоя случайна стрела улучеше него или Фидлър точно сега.

Зареди арбалета и тръгна надолу покрай останалите си четирима стрелци, към Фидлър и двете сестри далхонийки плюс оня тежък пехотинец, най-ниския от всички. Всички колансийци, които бяха настъпили по фланга им, вече бяха нападали, пронизани от стрелците му.

— Добра работа — ревна Хедж на хората си. — Сега си намерете други цели, не ми се помайвайте.