Стивън Ериксън - Сакатият бог

Калам го изгледа накриво.

— Ти съмняваше ли се?

— От малък съм си скептичен.

— Е, колкото и впечатляващо да беше, Паран насмалко щеше да умре — тъй че и той си има граници.

— Майнала се грижи за него… Ти всъщност не ревнуваш ли, Калам?

Убиецът въздъхна.

— Тоя кокал никога не съм го имал в тялото си, Бързак.

— Тя и Рит Бюд — какво толкова има у този Гъноуз Паран, между другото? Всички тия жени, дето се лигавят около него.

— По-млад е — каза Калам. — Дори само това стига, знаеш ли. Ние, старите пръдни, нямаме шанс.

— Говори за себе си.

— Изтрий я тая усмивчица, Бързак, да не го направя аз.

Вече се приближаваха към Ерекала и бяха горе-долу на средата между двете войски. Както бе редно.

— И сега какво? — каза Бързия Бен. — Какво разбираме ние с тебе от преговори?

— Аз разбирам — отвърна Калам. — Само стоиш и гледаш.

— О, сигурно ще е забавно.

Спряха на пет крачки от командира на перишите, който също спря, и убиецът каза отсечено:

— Командир Ерекала, Върховен юмрук Паран ви праща поздравите си. Иска да се предадете, тъй че да не се налага да ви избием всички.

Мъжът като че ли бе ударен от взривната вълна на проклетия или острилка — лицето му беше нашарено от малки драскотини. Униформата му беше прашна и беше загубил едната си метална ръкавица. Отвори уста, затвори я, после я отвори пак.

— Да се предадем?

Калам се намръщи.

— Сапьорите само започнаха. Ясен ли съм?

— Какво направихте?

Калам свъси вежди, сложи ръце на кръста си и го погледна свирепо.

— Виждате как ще е оттук нататък. Старият стил на водене на бой приключва. Бъдещето, Ерекала, току-що се надигна и ви срита в задника.

Ерекала го гледаше объркано.

— Бъдещето…

— Да. Отсега нататък ще е точно така. Майната им на всички животни — всичките ще изгинат. Но ние ще продължим да сме тук. И ще продължим да се избиваме по-жестоко от зверове.

Командирът поклати глава.

— Когато всички зверове свършат…

— … ще оцелеят най-жестоките — прекъсна го Калам с озъбена усмивка. — И това няма да свърши. Никога няма да свърши.

Очите на Ерекала бавно се разшириха, а след това погледът му пробяга над Бързия Бен и Калам към чакащите редици на малазанските бойци.

— Когато всички зверове свършат — прошепна той, а след това повиши глас и се обърна към Калам. — Думите ви ме… удовлетворяват. Уведомете вашия Върховен юмрук. Сивите шлемове на Периш се предават.

— Добре. Разоръжете се — ще съберем оръжията ви пътьом. Съжалявам, че не можем да помогнем с ранените ви обаче — малко бързаме.

— А какво смятате да направите с моите братя и сестри?

Калам се намръщи още повече.

— Нищо. Просто не тръгвайте след нас — вашата роля в цялата тази проклета от Гуглата тъпотия вече приключи. Виж сега — добави убиецът, — трябваше да минем през прохода. Вие се изпречихте на пътя ни. Нямахме никакви угризения да убием ассаилите и техните Изповядани — това сме дошли да направим все пак. Но вие, перишите… ами, Върховният юмрук го каза съвсем ясно — вие не сте ни врагове. Никога не сте ни били врагове.

На връщане Бързия Бен погледна накриво Калам и попита:

— Откъде знаеше?

— Какво да съм знаел?

— Че ние, хората, ще продължаваме да се избиваме и да се избиваме — откъде знаеше, че той ще се примири с това?

Убиецът сви рамене.

— Просто му казах как ще стане. Щом го чу, разбра, че е самата истина. Може да са фанатици, но не са глупаци.

— Позволи ми да не се съглася с това, Калам.

— Добре де, ще ти обясня така: дори фанатик ще помирише лайната, в които се е заровил. Става ли?

— Мм, не бих казал. Те са глупаци, защото след това ще се самоубедят, че мирише приятно. Ти всъщност му каза, че със свещените му зверове е свършено.

— Да де. И после го направих да замирише хубаво.

Бързия Бен се позамисли и накрая въздъхна.

— Знаеш ли, Ерекала май не е единственият глупак тука.

— Каква е тая миризма? А те мислех за умен, маг. Хайде, намери ни някакви коне, докато докладвам на Паран.

— А Тавори?

— Ако е жива, ще я намерим.

Коурабас изпищя гневно, захапа и челюстите й се впиха в рамото на елейнта. В устата й се натрошиха кости. С ноктите на единия си крак раздра корема на елейнта и след това удари отново, впи ги дълбоко. Кръв и слуз плисна, докато изтръгваше червата му. Замахна с другата си предна лапа към друг Елейнт.

По гърба й задращиха нокти. Драконът Отатарал се изви, замахна с лапи, проби люспестата кожа, придърпа дракона към себе си, захапа го за врата и след това го запокити настрана. Остри зъби захапаха глезена й. Тя изви врат назад и надолу и захапа нападателя за тила. Едно конвулсивно стискане — и черепът се пръсна. Друг дракон се стовари отгоре й. Ноктите раздраха кървави дири точно под лявото й око. Зъби се забиха във врата й. Коурабас присви криле, изтръгна се и запропада надолу, далече от нападателя. Дракон под нея понесе удара на неимоверната й тежест и отхвърча настрани и после към земята с натрошени криле и прекършен гръбнак.