Стивън Ериксън - Сакатият бог

Той се намръщи, но кимна мълчаливо.

Отдалечиха се от офицерите.

— Брат Усърдие — заговори тя, докато оглеждаше подготвителните дейности, — наясно съм за защитата на Шпила и за тази ваша главна армия. Къде са резервните ни войски?

— Сестра Свобода и брат Гроб командват двайсет хиляди колансийска пехота, разположени на десет левги на запад. В тяхна подкрепа брат Възвишеност командва петнайсет хиляди помощни Изповядани. Тези обединени сили са разположени така, че или да реагират на пробив от страна на врага, държащ крепостта, или да ударят на юг и да влязат в бой с идващия насам враг — в случай, че предвидим необходимост от тях, каквато не предвиждам. — Млъкна и Благоговение видя, че вниманието му е насочено надолу по склона, откъдето бързо се приближаваше ездач.

— Идва вест — рече тя. — Спешна.

— От южните ми външни патрули, сестро.

Конят на Изповядания бе плувнал в пяна и когато ездачът дръпна юздите, се олюля и едва се задържа на крака. Мъжът, подгизнал от пот, слезе и застана пред Усърдие.

— Инквизитор… — почна задъхано.

— Момент — спря го Усърдие. — Виждам, че си препускал бързо, Изповядан, а такива усилия изтощават несъвършените ви тела. Съвземи се и когато си готов, започни.

Мъжът вдиша дълбоко десетина пъти, после заговори:

— Инквизитор, предавам донесение. Шест дни на юг, приближава се армия.

— Големината на тази армия?

— Може би седем хиляди, Инквизитор.

Усърдие махна на един от офицерите си да се приближи.

— Разводнен Хестанд, подгответе един конен ескадрон и пълен обоз — вода и храна за поне три легиона. Трябва бързо да пресрещнем армията, идваща в момента от юг. Тези чужденци са наши съюзници, сухопътният елемент на Сивите шлемове на Периш. Отнесете се към тях с уважение, Хестанд, в името на живота ви.

— Слушам, сър. Ще занеса ли послание от вас?

— Едно просто „добре дошли“ ще е достатъчно, докато се срещнем лично. Те обаче със сигурност ще имат сведения за вражеското разположение и това искам да чуя незабавно. Вземете със себе си пълен кадър вестоносци и коне.

Разводненият отдаде чест и напусна.

Сестра Благоговение въздъхна.

— Скоро значи. — Помълча, след това заговори: — Трябва да е ясно, братко, че Сърцето трябва да се пази над всичко друго. Знаем добре, че боговете се сбират и че със сила или хитрост ще се опитат да ни отнемат този орган. Не успеят ли, ще се опитат да го унищожат.

— Никой не може дори да се надява да се доближи, сестро. Силата на Акраст Корвалайн им се опълчва и така ще бъде. Единственият възможен път до Сърцето е чрез смъртните им слуги.

Тя обаче се боеше, че нещо й се губи. Нещо… съдбоносно .

— Аз ще бъда при Сърцето. Няма да го оставя.

— Разбрано, сестро Благоговение. Така ще имате прекрасна гледка към сражението тук и бихте могли да разпознаете победата ни на бойното поле преди самите нас.

— Но ако видя поражение, братко, със собствената си ръка ще унищожа Сърцето.

— Благоразумно.

„Достатъчно ли е? Какво друго мога да направя? И защо… защо това внезапно безпокойство?“ Загледа се на юг, присвила очи.

— Защо, братко, се натъкваме сега на такава съпротива? Още година, може би две, и Акраст Корвалайн ще е с такава мощ, че да господства над този свят. И тогава бихме могли да развихрим праведен съд над всяка земя, в очистителен гняв.

— Падналия бог им е влял сила, сестро Благоговение. Не можем да определим как точно, след като е окован и отслабен, но оставам убеден, че тъкмо той е зад тази игра.

— Може би е точно така, както трябва да е — разсъди тя. — В края на краищата веруюто му не е ли самата антитеза на нашето? Несъвършеното, безпомощното и безнадеждното… дръзва да се опълчи на святото съвършенство. Нищият духом срещу несломимия духом, ощетеният срещу съвършения. Това, което ме изумява, брат Усърдие, е дързостта им да мислят, че биха могли да ни надвият! Преди да са се появили още, ами, заради самите си съмнения и взаимно недоверие те вече са загубили.

Мършавото лице на Усърдие се сви в лека усмивка.

— „В една война между фанатици и скептици фанатиците печелят винаги.“ — Видя, че тя се намръщи, и сви рамене. — В дворцовите подземия, сестро, архивистите ни се натъкнаха на древен ръкопис на Джагът. „Лудостта на Готос“. Отделих време да се запозная лично с особената му перспектива.

Тя му отвърна с гримаса.

— Фанатизмът, брат Усърдие, е убежище за заблуди. Макар за други да изглеждаме не по-различни от фанатици, все пак сме фундаментално различни, защото каузата ни е справедливост отвъд нас самите, отвъд нашата раса дори. И при все че ние, Форкрул Ассаил, можем само да се домогваме до съвършенството, справедливостта е извън нас и съвършенството й не може да бъде оспорвано.