Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Явно ти харесва този дебат, Ерекала. Напомняш ми за по-добри дни… мирни дни. Добре, ще помисля какъв би могъл да е светът и всичко в него, ако съвестта бе нещо повече от шепнещ глас. Ако можеше да вдигне ръка в праведен гняв. И когато словесният бой се окаже недостатъчен, да може да стисне с тази ръка нечие гърло и да отнеме живота на престъпника.

— Най-голямата ни самонадеяност е, че ние сме тази ръка на съвестта, Чист — рече Ерекала.

— Ръка, държаща меч.

— И най-сетне изваден, да.

Спокойствие изпи бокала си и взе другия.

— И все пак вашите събратя хора — вашите жертви — неизбежно ще ви приемат като зло, като ужасни убийци на невинното — всъщност самото понятие за вина и невинност би загубило значение в очите им.

— Щом трябва да бъдем зло, просто ще балансираме злото, което ни се противопоставя.

— В търсене на… отрицание. — Спокойствие се усмихна.

— Сестра Благоговение ни накара да коленичим, Чист. Но не сме толкова наивни, че да дойдем при вас с очакване за нещо друго освен възможността да отдадем живота си в името на онова, което винаги сме вярвали, че е правилно. Вие ще ни използвате, докато не остане нито един от нас. Не беше нужно да принуждава перишите.

— Вярвам ти, Ерекала. И намирам в теб и хората ти много неща, достойни за възхищение. Ще съжалявам, че изпращам всички ви на смърт. Но, както може би разбираш добре, Дивото представлява заплаха дори и за нас, Форкрул Ассаил, ако наистина бъде оставено да се развихри в света.

— Чист, с моите Тронове на войната докарах в тази земя най-опасния ви враг. Добре знам какво предстои. Моята преценка — а съм убеден, че Смъртният меч и Щит-наковалня ще се съгласят — моята преценка, Чист, е, че в започналата вече война всички ние ще загубим. А с нашата загуба ще спечели Дивото.

Спокойствие помълча, впил поглед в перишкия командир. Неземните му очи не мигнаха. Най-сетне си пое дъх.

— Погрешно ли те разбрах, Ерекала? Прекосихте бойното поле… за да помогнете в изравняването на везните ?

— Спокойно можете да ни изпратите на смърт, Чист. Ще ви чакаме от другата страна.

Спокойствие пристъпи към него.

— Добре познавам тези малазанци. Ще ги посрещна с охота !

— Смъртен меч Кругава застана пред адюнкта Тавори и положи меча си в ръцете й. Пред нея , Чист, ние не коленичихме.

— Сестра Благоговение ви принуди да коленичите, помпозен глупако!

Ерекала кривна глава.

— Нима?

— Вие се съпротивлявахте!

— Чист, защо да се съпротивляваме? Забравяте, че ние дойдохме при вас, а не обратното.

Спокойствие му обърна гръб. Изпи и втория бокал.

— Утре удвояваме скоростта, командире. Ще ударим чуждестранната армия — убийците на сестра Опровержение. А вие, перишите, ще се хвърлите в битката и ще се биете, и няма да отстъпите. Дори да струва живота на всеки един от вас, врагът ще бъде унищожен.

— Точно така — отвърна Ерекала.

— Свободен сте.

Ерекала нахлузи шлема си и напусна палатката.

Сестра Благоговение закрачи по билото над спеклата се вече орна земя. Виждаше къде брат Усърдие бе разположил каменни ограждения, гнезда на стрелци с арбалети, проходи и траншеи. Виждаше как е замислил да вкара противника в чувал до мъртвата зона. Тук бяха само предните ешелони и инженерният корпус на армията на Изповяданите. Другите бяха по-близо до града, където тиловите части можеха лесно да ги осигуряват.

„Каква армия. Петдесет хиляди само за това сражение, твърди брат Усърдие. А скоро ще дойдат още Сиви шлемове на Периш. Пет хиляди тежка пехота, фанатизирани и изцяло подчинени на желанието ми — и на брат Усърдие. А около Шпила — още двадесет хиляди, окопани. Що за враг би се опълчил на това?“

Видя напред командира си, обкръжен от офицери и вестоносци. Колкото и да беше стар, брат Усърдие сякаш бе свалил от годините си покрай предстоящата битка. Щом се приближи, чу думите му към офицерите.

— … ще гладуват — добре знаем колко неплодородни са южните земи. И изтощени, ще заложат всичко на едно хвърляне на зара: единствено, решително, отчаяно настъпление. Трябва само да ги задържим, докато енергията им се изразходи, защото щом свърши силата им, няма да имат нищо в резерв. И тогава, и само тогава, ще настъпим. А, сестра Благоговение. Добре сте дошла.

— Брат Усърдие. Всичко, което виждам тук, ме радва.

Той кимна признателно.

— Сестра, има ли някаква вест от сестри Смирение и Справедливост?

— Не, но това не ме безпокои особено. Всъщност доста добре можем да се справим и без тях.