Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Надушвам дим, братко.

— Наистина.

— Чудесно. — Тя помълча. — Изгубени. Любопитна дума. Мъртви ли са, или са изменили на великата ни кауза?

— Ако е първото, сестро, трябва да обсъдим отново враговете, съюзени срещу нас.

— А ако е второто, ще трябва да преоценим верността между нас.

— Проблемът е основно със сестра Смирение — заяви брат Усърдие. — Справедливост е вторична.

— Не съвсем вярно, братко. Справедливост е в сърцевината на идеалите, към които биха се придържали, а Смирение държи на практичното. Боя се, че дългият й плен, а сигурно е бил ужасен, е увредил духа й. Всъщност трябва да се надяваме, че по-скоро тя е мъртва, отколкото горката подведена Справедливост.

— Получих известие от обсадата, сестро. Щурмът е провален.

Благоговение се надигна.

— Но как е възможно това?

— Сестра Опровержение ме уведомява, че Акраст Корвалайн е неефективен срещу командира на обсадените.

— Невъзможно… Освен ако е бог? Асцендент?

— Нито едно от двете, както ми се съобщава. Този мъж — смъртен — се титулува Господаря на Драконовата колода. Командва лабиринтите по непонятен за сестра Опровержение начин. Но това, което тя описва, най-сетне обяснява внезапната поява на онази армия. Пристигнали са през портал, през лабиринт. Тъкмо затова не са могли да се доближат толкова до нас тук при Шпила, където магическото ни влияние е най-силно.

— Разбирам. В такъв случай силата на този господар не може да ни предизвика.

— Все пак с армията си представлява военна заплаха. Ето защо съветвам да изпратим нови три легиона, командвани от друг Чист.

— Подгответе легионите, братко, но не ги пращайте в Естобанси. Още не. Предизвикателството, наложено от Господаря на Драконовата колода, ме… интригува. Ще помисля малко повече как да се справим с него.

— Както наредите, сестро.

В този момент вратите се отвориха и Усърдие се обърна към влизащите. Придружавани от двама Чисти, воините в тежка броня закрачиха към трона — цяла дузина офицери от най-висш ранг.

— Внушителна гледка са, нали, сестро Благоговение? — промърмори брат Усърдие.

— Да, братко, наистина внушителна.

Воините спряха на десет крачки от подиума.

Брат Усърдие ги огледа, после се обърна към единия от придружаващите ги Чисти.

— Брат Спокойствие. В пристанището ли са закотвили корабите си?

— Да, братко. Вече са слуги на Възмездието.

— Добре дошли, Сиви шлемове на перишите — заяви сестра Благоговение. — Вашият жест не оставя в умовете ни съмнение за верността на твърденията ви.

Един от командирите наведе почтително глава и рече:

— Обсъдихме аргументите ви обстойно, сестро Благоговение, и сме съгласни. Нашият Смъртен меч извърши светотатство, като се закле във вярност на малазанците. Нещо повече, убедени сме, че нашият Щит-наковалня е заключил същото и вече е в разпра със Смъртния меч.

— И кой ще спечели тази борба за власт в базираната ви на суша армия?

— Няма съмнение, сестро Благоговение. Смъртният меч ще трябва да признае престъплението си и да се покае. Ако откаже, ще бъде лишена от титлата и привилегиите, които дава тя. Дошло е времето. Отмъщението на Вълците на Зимата вече трябва да започне.

— Всичко това е възхитително — каза сестра Благоговение и се наведе напред. — За жалост Форкрул Ассаил настояват за нещо повече от съюз на сили, които случайно — поне за момента — споделят обща кауза. — Повиши глас: — Сега ще коленичите. Ще се закълнете в служба на волята на Форкрул Ассаил.

Дори брат Усърдие се почувства зашеметен от мощта на магията на сестра Благоговение. Срещу това никой простосмъртен човек не можеше да устои, колкото и да бе благочестив или дисциплиниран.

Тронната зала отекна от дрънченето на броня и оръжие, докато воините периши коленичиха върху зацапаните с кръв плочи на пода.

Усърдие се обърна към Благоговение:

— Сестро, с нетърпение очаквам да използвам тези поданици. И съм щастлив, че още идват насам.

Тя кимна и се отпусна на трона.

— Какво са вълците, ако не псета, все още непокорени с бой?

Усърдие се намръщи.

— Каузата им е справедлива, сестро Благоговение.

— Несъмнено, братко. Но дивото е без дисциплина. Дори дивачеството трябва да бъде контролирано, да му се даде посока и цел. Ние ще бъдем насочващата ръка.

— Както кажете, сестро. — Загледа мълчаливо перишите, които още бяха на колене.

— Изглеждате замислен, братко.

— Размислях дали да пратя тези воини срещу Господаря на Драконовата колода.