Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Води, Скорген — рече Фелаш и махна небрежно с ръка. — И ако се налага да гледаш така влюбено циците ми, прави го поне дискретно, нали?

— Съжалявам, ваше височество. Само едно здраво око ми остана, нали разбирате.

Спряха и изчакаха, докато на слугинята й мине внезапният пристъп на кашлица.

Шурк Елале се обърна, когато първият й помощник затропа по палубата към нея.

— Капитане! Вещицата… пияна е!

— Хубав, това шепнене ли трябваше да е? Моите почитания, ваше височество.

— Пиянството е в сферата на компетентност на простолюдието. Капитане, позволете ми да ви уверя, че не съм нито пияна, нито от простолюдието. Но, длъжна съм да попитам, къде е нашият гост Джагът?

— Мислех, че сте го подминали на идване. Има го този момент, че винаги трябва да държиш поне един нож добре скрит, ако ме разбирате.

— Не, капитане. Боя се, че не.

— Всъщност да де. — Шурк посочи напред. — Забелязани сме от ето онзи кораб и сега той се носи право към нас. Не е Трон на войната. Колансийски, предполага се.

Принцесата се добра до капитана с леко клатушкане.

— Олеле! Това е кораб на Ассаил. Вероятно го командва най-малкото низш Разводнен. Изводите, разбира се, са крайно обезпокоителни.

— Например къде е перишката флота ли?

— Точно така. И ако това не е достатъчно тревожно, опасявам се, че днес бях ангажирана в изтощителни ритуали. Ако се наложи да се бием, няма да съм от голяма полза. Вече сме преживявали опасността, налагана от Форкрул Ассаил, както от физическата им мощ, така и от магията на гласа им.

— Нямам нужда от напомняния, ваше височество. И макар да се оказах неподвластна на тази магия, същото не може да се каже за екипажа ми. Та толкова с криенето на един нож, ваше височество.

— Хм. Разполагаме със слугинята ми в края на краищата.

Шурк погледна жената и си спомни атаките й срещу сестра Справедливост.

— Не се справи много добре срещу Чиста, ваше височество.

— Е, кръвта на висш Разводнен Ассаил е, мм, разводнена и не е чак толкова силна. Все едно, остава да видим как ще се разиграе това. Междувременно, капитане, позволете ми да предложа първият помощник да събере екипажа ви и да се отправят към трюма.

— Скорген, отведи ги долу и да стоят кротко.

— Да, капитане.

Корабът на Ассаил приличаше на скелет. Виждаха се два вида дърво, едното костенобяло, другото — мътно черно. Беше с тесен корпус, висока кърма и само с две мачти, така че Шурк предположи, че е строен за каботажно плаване. Буря в открито море щеше да го обърне. Беше почти два пъти по-голям от „Вечна благодарност“ и Шурк прецени, че трябва да има около седемдесет моряци и двайсетина морски пехотинци. Когато корабът подходи към левия борд на „Смърт“, тя пристъпи до перилото и вдигна глава. Отгоре я гледаше висока призрачна фигура с двама телохранители с дълги ризници и шлемове от двете й страни.

Зад гърба й принцеса Фелаш рече:

— Миличка, тези десантчици.

— Да, ваше височество? — отвърна слугинята.

— Капитане?

— Да, ваше височество?

— Защо не ги попитаме какво искат?

Шурк се извърна да погледне принцесата. Преди да успее да каже нещо обаче откъм кораба на Ассаил се разнесоха викове, тя погледна натам и видя как слугинята се изкатерва през борда му. „Мамка му, как не го видях този скок!?“ Корабът на Ассаил бе на почти шест разтега.

— Принцесо, какво прави тя?

Слугинята се прехвърли през перилото. Палубата бе на болезнени за окото шарки от черно и бяло дърво, като натрошена мозайка. Шестима морски пехотинци с шлемове и дълги ризници стояха до главната мачта и вече вадеха тежки извити мечове.

Полукръвният командир Ассаил носеше пищно украсено наметало от дебела промазана вълна, тъмносиньо. Златни гривни стягаха дългата й шия, а главата й бе обръсната и ъгловатите плочки на черепа й изпъкваха. Беше невъоръжена. Обърна се към нея с изражение на насмешлива изненада и вдигна ръка, за да спре войниците си.

Слугинята се огледа и забеляза следи от претърпени наскоро щети — повечето такелаж бе разкъсан и палубата бе осеяна с купища въжета. Поне двайсетина моряци работеха по възстановяването.

— Уведоми своя капитан — заговори полукръвната Ассаил, — че тъй като е нарушила териториални води, е длъжна да се подчини на законите на Висш Коланси. Аз съм Низша Разводнена Непримирима, Инквизитор на Южния флот.

— То пък един флот — подхвърли слугинята.

Инквизиторът примига.

— Внезапна буря временно ни разпръсна. Та да продължа посланието си до капитана ви: тя и екипажът й, включително всички пътници, трябва да приемат отсъждане.