Стивън Ериксън - Сакатият бог

Гъноуз Паран се почеса по брадата.

— Какво искаш?

— Откъде идва вярата ти?

— Моля?

Бастунът потропа по камъка.

— Седиш с Воинството в Ейрън и отхвърляш всички имперски призиви. А после нападаш Лабиринтите с това . — Изведнъж се изкиска. — Трябваше да видиш лицето на императора! А имената, с които те наричаше, леле, даже дворцовите писари се разтрепериха! — Замълча. — Докъде бях стигнал? Да, гълчах те, Господарю на дракони. Гений ли си? Съмнявам се. При което не ми остава избор, освен да заключа, че си идиот.

— Това ли е всичко?

— Тя там ли е?

— Не знаеш ли?

— А ти?

Паран кимна замислено.

— Вече разбирам. Всичко е до вярата. Нещо непонятно за теб, както разбирам.

— Тази обсада е безсмислена!

— Нима?

Сенкотрон изсъска и една призрачна ръка се пресегна сякаш да се вкопчи в лицето на Паран. Но само увисна във въздуха, изви се и се присви в смътно подобие на юмрук.

— Нищо ли не разбираш?

— Разбирам едно — отвърна Паран. — Драконите са същества на хаоса. Не може да има никакъв Господар на дракони, което прави титлата безсмислена.

— Точно така.

Сенкотрон се пресегна и загреба валмо оплетена паяжина под корниза на стената. Вдигна я нагоре, явно за да огледа изсъхналата коруба на умряло насекомо.

„Жалко говно.“

— Ето какво знам, Сенкотрон. Краят започва тук. Отричаш ли това? Едва ли. Иначе нямаше да ме преследваш…

— Дори ти не можеш да пробиеш силата, заобиколила тази крепост — каза богът. — Заслепил си се. Отвори отново портала си, Гъноуз Паран, намери друго място, което да подслони армията ти. Това е безсмислено. — Захвърли паяжината и посочи с бастуна. — Не можеш да надвиеш онези двамата, знаем го и ти, и аз.

— Но те не го знаят, нали?

— Ще те изпитат. Рано или късно.

— Още чакам.

— Може би още днес.

— Ще се обзаложиш ли за това, Сенкотрон?

— Нямаш нищо, което да искам — изсумтя богът.

— Лъжец.

— Тогава аз нямам нищо, което да искаш.

— Всъщност случайно…

— Виждаш ли ме да държа нашийник? Той не е тук. Замина да свърши други неща. Ние сме съюзници, разбираш ли? Съюз. Не някакъв проклет брак.

Паран се ухили.

— Колкото и да е странно, дори не мислех за Котильон.

— Безсмислен облог, тъй или иначе. Ако загубиш, умираш. Или оставяш армията си да умре, което не мога да си представя. Освен това изобщо не си толкова непочтен като мен. Искаш ли този облог? Сериозно? Дори когато губя, печеля. Дори когато губя… печеля !

Паран кимна.

— И това винаги е било играта ти, Сенкотрон. Виждаш ли, познавам те по-добре, отколкото си мислиш. Да, бих се обзаложил с теб. Няма да ме изпитат днес. Ще отблъснем атаката им… отново. И ще умрат още Изповядани и Разводнени. Ще останем тръна в петата им, който не могат да извадят.

— Всичко това заради вярата ти? Глупак!

— Това са условията за този облог. Съгласен ли си?

Фигурата на бога сякаш се измести, изчезна почти напълно за миг, след което отново се появи и бастунът изрони парчета камък от разядения зъбец.

— Съгласен!

— Ако ти спечелиш и аз оцелея — продължи Паран, — получаваш каквото искаш от мен, каквото и да е то и стига да е във властта ми да го дам. Ако аз спечеля, получавам каквото поискам от теб.

— Стига да е във властта ми…

— Ще е.

Сенкотрон измърмори нещо под нос, след което изсъска:

— Добре, кажи ми какво искаш.

И Паран му каза.

Богът се изкиска.

— И смяташ, че е във властта ми? Смяташ, че Котильон няма думата по въпроса?

— Ако има, по-добре го попитай. Освен ако не се окаже, както подозирам, че нямаш никаква представа къде е отишъл съюзникът ти. В този случай, Боже на сенките, ще изпълниш каквото искам и след това ще отговаряш пред него.

— Не отговарям пред никого! — Нов крясък разтърси крепостта.

Паран се усмихна.

— Е, Сенкотрон, знам точно как се чувстваш. Хайде, кажи сега какво търсиш от мен?

— Търся източника на вярата ти. — Бастунът се развъртя във въздуха. — Че тя е там. Че търси каквото ти търсиш. Че там, на Равнината на кръв и вериги, ще я намериш и ще застанеш пред нея — все едно че двамата сте предвиждали това през цялото време, след като адски добре знам, че не сте! Вие дори не се харесвате!

— Сенкотрон, не мога да ти продам вяра.

— Излъжи тогава, проклет да си, само го направи убедително!

Чу плясък на копринени криле, стържене във вятъра. „Момче с хвърчило. Господар на дракони. Владетел на всичко, което не може да се владее. Възседни виещия хаос и го наречи господство — кого лъжеш? Пусни го, хлапе. Твърде много е.“ Но нямаше да го направи, не знаеше как.