Стивън Ериксън - Сакатият бог

— Вече са притеснени, сър. Човек би си помислил, че ще се мръщят, но още не.

— Защото са умни, Химбъл. Глупаците умряха. Останаха само умните.

— Да, сър, като вас и мен.

— Точно. Сега сядай и се приготви да пишеш. Кажи ми, като си готов. — Поурс закрачи отново.

Химбъл извади полевата си кутия със стилото, восъчни таблички и лампа с фитил. Запали лампата с огниво и нагря върха на стилото. Щом приключи, каза:

— Готов съм, сър.

— Пиши: „Лично послание, от лейтенант старши сержант полеви интендант Поурс до Юмрук Кайндли. Най-горещи поздрави и благопожелания за вашето повишение, сър. Както би могло да се отбележи, вашият напредък в кариерата, както и моят, са повод за голямо задоволство. Колкото и да съм щастлив винаги да си кореспондирам с вас, за да обсъждаме всевъзможни теми с всякакви възможни идиоми, уви, тази тема е с доста по-официален характер. Накратко, изправени сме пред криза от най-висш порядък. Ето защо покорно моля за вашия съвет и бих предложил да уредим изключително лична среща при най-ранната удобна възможност. Сърдечно ваш, Поурс.“ Написа ли го, Химбъл?

— Да, сър.

— Прочети ми го.

Химбъл се покашля и примижа към табличката.

— „Поурс до Кайндли среща тайно кога?“

— Отлично. Изпрати го веднага, Химбъл.

— Преди или след онова до адюнктата?

— Мм, преди, мисля. Не казах ли „криза от най-висш порядък“?

Химбъл примижа отново към табличката и кимна.

— Казахте, сър.

— Добре тогава. Действай, ефрейтор.

Химбъл заприбира инструментите си и си затананика под нос.

Поурс го изгледа.

— Щастлив ли си, че те разкараха от тежките, Химбъл?

Мъжът замълча, помисли и отвърна:

— Да съм щастлив ли, сър? Не, щастлив — не. Като ти отсекат пръстите, какво можеш да правиш?

— Чух, че един от приятелите ти получил специална кожена сбруя, направена от…

— Той си загуби само едната ръка, сър. Аз загубих лявата с щита при първата отбрана и другата с меча при четвъртата атака.

— И сега си писар.

— Да, сър.

Поурс го изгледа мълчаливо, после каза:

— Тръгвай, Химбъл.

Химбъл излезе, а Поурс продължи да крачи и да си мърмори:

— Да не забравя да говоря с оръжейника и ковача. Да видим дали можем да измислим нещо. Нещо ми подсказва, че старите дарби на Химбъл много скоро ще станат нужни. С цялото уважение към благосъстоянието и дълголетието на Поурс, смирен и най-покорен офицер от Ловците на кости. — Намръщи се. „Осем със зор. Десет с клизма. Боговете дано да са ни на помощ на всички.“

Юмрук Кайндли прокара длан по главата си, сякаш за да си приглади косата, и за един кратък миг на Лостара Юил жестът й се стори мил. Мигът отмина, след като си напомни за репутацията му. Във всеки случай тревогата, изписана на лицето му, бе притеснителна и тя ясно видя затаения в очите му страх.

Фарадан Сорт свали металните си ръкавици и каза:

— Адюнкта, днешният преход беше тежък. Пресеченият терен разбива фургоните, а и воловете и конете не издържат. Седем товарни животни окуцяха и трябваше да се заколят. Плюс два коня на хундрилите и още един от щабното стадо.

— Ще става още по-лошо — измърмори Кайндли. — Тази Стъклена пустиня с право е наречена така. Адюнкта… — Погледна Фарадан Сорт и след това Рутан Гъд. — Бихме искали да споделим с вас опасенията си. Този поход като нищо може да ни съсипе. Дори да успеем да преминем тази пустош, ефективността ни като бойна сила ще бъде под всякаква критика.

Фарадан Сорт добави:

— Маговете са единодушни в мнението си, че няма никаква вода, освен ако не спрем за няколко дни и не се опитаме да изкопаем кладенци. Много дълбоки кладенци, адюнкта. И дори тогава проблемът е, че маговете нямат нищо, от което да извлекат. Безсилни са. Нито един лабиринт не им е достъпен, което означава, че не знаят има ли вода дълбоко под нас, или няма. — Въздъхна. — Съжалявам, че нямам някоя добра новина — не би била излишна.

Адюнктата стоеше до масата и гледаше картите. Като че ли оглеждаше земите на Коланси, както бяха отбелязани върху промазана кожа от някой търговец на Болкандо преди петдесет години: бележките бяха на език, който никой тук не можеше да разчете.

— Ще трябва да прехвърлим тази верига хълмове или насипи ето тук — тя посочи, — преди да можем да навлезем в долината на провинция Естобанси. Подозрението ми обаче е, че врагът ще стигне до нас преди това. Или от проходите, или от изток. Или и двете. Очевидно бих предпочела да не се налага да се сражаваме на два фронта. Проходите ще са ключът към всичко това. Заплахата от Естобанси е по-голямата от двете. Юмрук Кайндли, убийте всички щабни коне освен един. Помолете хундрилите да избият своето стадо до един кон на воин и десет резервни. Юмрук Сорт, започнете да формирате екипи за теглене на обозните фургони — воловете няма да издържат още много нощи.