Андре Мороа - Страната на хилядите желания

— Трябва да ядем, за да живеем, а не да живеем, за да ядем.

И започна да се храни.

Децата пристигнаха десет минути по-късно, когато баща им вече привършваше закуската си.

— Къде бяхте? — попита ги той страшно разгневен.

— В стаята си — отвърнаха спокойно децата, без дори да се извинят.

— Как така? — ядоса се господин Благофин. — Осмелявате се да дойдете с десет минути закъснение, въпреки че сте чули, че часовникът изби осем часа?

— Е, де! — не се смутиха момчетата. — В Лапабург не се вдига толкова шум за такава дреболия.

Това беше незначителен инцидент, но във всички семейства ставаха подобни сцени. Истината бе, че мнозина тънкофини бяха разбрали по време на войната, че има и по-приятен начин на живот. Войнишките жени, изкушени от разказите на мъжете си, искаха със закон да бъдат отворени сладкарници. Децата в училищата искаха портиерите да продават сладкиши и бонбони, както в Лападундия. Войниците в казармите искаха да стават в осем часа, както войниците в Лападундия.

— Тези следвоенни нрави са отвратителни — оплакваше се господин Благофин, — и особено опасни, защото наближава часът да вземем решение, от което зависи бъдещето на страната ни… Нали знаете, че присъединихме към републиката си кралството на лападундите и остров Финодунд?

— Да — каза Тиери.

— Не е зле — продължи господин Благофин, — но дали лападундите ще бъдат считани за поданици или за равноправни граждани? Ще гласуват ли като тънкофините? Ще създават ли закони като тях? Ясно ви е, че ако им разрешим да гласуват, тъй като те са толкова на брой, колкото и ние, ще въведат в страната ни своята лакомия, своята шишкавина, своя Шкембан и омразните си обичаи.

При тази мисъл господин Благофин просто се топеше и кършеше костеливите си ръце.

— Шишкавината си и Шкембан! — повтори той. — Отвратително!

Той излезе, тъй като беше осем часа и седемнадесет минути.

— Е, добре! — възкликна Едмон. — Аз пък се надявам, че ще разрешат на лападундите да гласуват. Крайно време е да се изменят нравите на тази мръсна страна.

— Защо? — изуми се Тиери, който по дух беше тънкофин.

— Ами защото умирам от глад тук… Да ям само два пъти на ден!… Погледни, дрехите ми станаха съвсем широки.

За жалост това беше вярно. Тиери, твърде обезпокоен за брат си, се осмели на следващия ден, когато отиде на работа в министерството, да попита плахо господин Върлин как вижда бъдещето.

— Как може така? — възмути се господин Върлин. — Вие сте нескромен и любопитен!

— Господин президент — каза Тиери, който вече не се боеше от него, — интересувам се, заради брат си… Нали разбирате, макар и горноземец, той е…

Момчето се поколеба.

— Той е какво?

— Той е малко нещо лападунд и тук го мъчи глад, затова…

И Тиери му предаде разговора с господин Благофин.

— Благофин е некадърник и страхливец! — избоботи господин Върлин. — Когато си сигурен за страната си като мен, не се плашиш да дадеш свобода на всички… Не мога още нищо да ви кажа, но вие видяхте Върлин по време на война, остава да го видите в мирно време.

Не каза нищо повече, но това бе достатъчно за Тиери, за да разбере, че влиянието на госпожа Върлин бе силно и че президентът бе благосклонен към лападундите.

В навечерието на изборите господин Върлин произнесе на площада на Постещите голяма реч, предавана по радиото и в най-малките села на страната.

— Лападунди и тънкофини трябва да образуват занапред само една нация — заяви той. — Защо да поддържаме варварските различия по тегло и обиколка на талията? Прав си, ако си под петдесет кила, и крив, ако си над петдесет? Такава ли е вашата политика? Но не и моята. Вижте горноземците! Няма ли там парламенти от тънкофини, председателствувани от лападунд? Моряци лападунди, щастливи с жена тънкофина? Нека последваме примера им. Да основем нова сила, която ще бъде непобедима, защото ще бъде само една: „Съединените щати на Долната земя“.

Възторгът, с който бе посрещната тази реч, доказа, че мнозина тънкофини споделят чувствата на господин Върлин.

Професор Благофин обаче отговори и неговата реч също бе предавана по всички високоговорители:

— Не изпитвам омраза към лападундите — каза той. („Не е вярно!“ — прошепна Едмон на Тиери), — но нищо не ми се струва по-нездраво от смесването на населения с различно тегло. Тънкофините бяха силни със своята мършавост. Ако се откажем от нея, не знаем какво ни готви бъдещето.