Андре Мороа - Страната на хилядите желания

Още в първите минути Тиери и Едмон разбраха, че и от двете страни всичко върви зле. Делегатите бяха недоволни от организацията на конференцията. Лападундите бяха предложили да обядват всички заедно, преди да започнат заседанието, но тънкофините, които никога не се хранеха по средата на деня, настояха да се срещнат веднага в заседателната зала. Принц дьо Лапдундан, уплашен от страшния глас на господин Върлин, отстъпи мигом, но нареди да му донесат голям брой сандвичи и пасти, за да издържи това нарушение на обичайния режим.

Най-сетне двете делегации седнаха една срещу друга на дълга маса, покрита със зелено сукно, в голямата зала на Градския дом. Прави, зад двамата ръководители на делегациите, Едмон и Тиери си кимаха приятелски. Канцлер дьо Лапдундан тъкмо щеше да предложи да изберат председател, когато господин Върлин стана и каза рязко:

— Преди да започнем преговорите, за да избегнем всякакво недоразумение, искам да ви кажа ясно какво мисля по две точки: първо, смятам за неприлично, че в списъка на лападундските делегати, публикуван в печата, маршал Дундан фигурира с титлата граф Клечоградски. Маршал Дундан никога не е превземал Клечоград, а Клечоград взе в плен маршал Дундан.

Едмон погледна горкия си приятел маршал, който цял бе пламнал и се канеше да отговори, но господин Върлин продължи:

— Втората точка е, че ние няма да допуснем по време на преговорите спорния остров да бъде назоваван Дундофин, докато открай време е известен под името Финодунд. Напълно ни е ясно какво цели с промяната на името делегацията, която е срещу нас; „дундо“ в началото на думата означава, че островът принадлежи по-скоро на лападундите, отколкото на тънкофините. Аз няма да се поддам на тази маневра. Това е ултиматум. Ако този въпрос не бъде уреден незабавно, няма да разискваме повече.

Лападундите, чиито уста бяха пълни, се спогледаха съкрушени. Професор Тулумба изглеждаше разярен. Той прошепна няколко думи на ухото на канцлера, който заяви:

— Има думата професор граф Тулумба, за да отговори от името на краля на лападундите.

— Господа — каза професор Тулумба, — ние бихме могли да разберем вълнението на уважаемия президент Върлин, ако името Дундофин беше ново, но истината е, господа, че то е толкова старо, колкото и историята на нашите две страни. Още от XII век в една поема на великия ни поет Ронсадунд ще срещнете известния стих: „Остров Дундофин с цъфналите бадеми. В XIII век…“

Канцлер дьо Лапдундан, виждайки, че господин Върлин ще избухне, се намеси усмихнат:

— Господа, за да докажем желанието си за помирение, предлагам следното: ние ще употребяваме името Дундофин, а вашата делегация — Финодунд. Мисля, че по този начин и двете страни няма да се чувствуват засегнати.

В същия миг господин Върлин изрева:

— Никога не съм чувал по-безочливо предложение… Професор Тулумба е педант и невежа.

Професорът стана морав, после бял, после червен. Закашля се, задави се и напусна залата. Канцлерът и маршал Дундан се спогледаха, след това, като не знаеха какво да направят, последваха примера му. Делегацията на тънкофините излезе през другата врата. В залата останаха само Едмон и Тиери, които се спуснаха един към друг.

— Полудяха ли твоите тънкофини? — попита Едмон.

— Не — отвърна Тиери. — Само че човек трябва да познава Върлин. Той не е лош… Когато каза, че Тулумба е педант и невежа, за него това са най-безобидни думи. Ако професорът не се бе разсърдил, само след една минута Върлин щеше да се успокои.

— Колко жалко! — възкликна Едмон. — Ако познаваше лападундите, би разбрал… Те са толкова мили, така сговорчиви. Дойдоха с такова желание за мир.

— Би трябвало да им обясниш това, което току-що ти казах. И то веднага, защото стълкновението става опасно… Познавам моите тънкофини. Човек може отлично да се разбира с тях, но ако ги засегне на тема гордост, способни са на всичко. Във влака чух да казват, че предпочитат война, отколкото да приемат името Дундофин.

— Не ти ли се струва това идиотско? — възмути се Едмон.

— Глупаво е — съгласи се Тиери. — Но дали не можем да уредим нещата?

— Може би има средство — каза Едмон. — Ако се споразумеят да казват по време на цялата конференция „остров Дундофин или Финодунд“?

Тиери се замисли за миг.

Да, струва ми се, че ще успея да накарам президента да приеме това. Да побързаме!

Едмон мина в стаята, където се беше оттеглила делегацията на лападундите и завари тримата шишковци около една маса. Бяха си поръчали поредното ядене. Той им предаде разговора с брат си.