Андре Мороа - Страната на хилядите желания

— Защо имаш толкова нещастен вид? — попита го той. — Нали не си истински лападунд?

— Зная — отвърна барон Едмон Ескалаторски, — но много свикнах с тях.

Този път тънкофините бяха безмилостни. Министър-председателят Върлин съобщи с телеграма условията за сключване на мир. Крал Шкембан XXXII бе свален от трона и цялата страна на лападундите, както и остров Финодунд, бяха присъединени към републиката на тънкофините.

Благодарение на Тиери, който доста се потруди за брат си (защото имаше добро сърце, макар и да изглеждаше нечувствителен), Едмон получи служба в канцеларията на генерал Финтактик. Отначало той отказа, защото не искаше да изостави приятелите си лападунди, но самите те го посъветваха да приеме. Бяха хора с лек и примирителен характер. Бяха победени и сега се опитваха само да спасят обичаите на страната си.

В първите дни им беше много трудно да свикнат с навиците на окупационната армия на тънкофините. Ако някой полковник тънкофин ви вика в осем часа и пет минути, това за него означава осем и пет. За един лападунд това означава кой да е час между осем и дванадесет. Естествено невинаги беше лесно да се разберат.

Възникнаха големи трудности и по въпроса с дажбите. Храната не достигаше поради огромната армия, която трябваше да се изхранва. Интендантството на тънкофините се опита да наложи на лападундите премахването на ежечасните яденета. Това беше абсурдно и невъзможно, както би казал господин Върлин. Лападундът беше кротко създание, но лишаха ли го от храна, ставаше свиреп.

Генерал Финтактик бързо разбра, че за армията му ще бъде опасно да предизвика всеобщ бунт в чужда страна.

Няколко лападунди — от подлост и за да получат по-добра служба от завоевателите — постъпиха в лечебни заведения за отслабване. Във вестниците се появиха обяви:

Но онези, които опитаха този метод, се разболяха. Някои дори умряха, а и напразно се изложиха на тази опасност, защото един слаб лападунд по нищо не приличаше на един истински тънкофин. Кожата му висеше на смешни гънки и той с право беше презиран от всички честни лападунди.

Впрочем доста бързо събитията взеха неочакван обрат. Тънкофинските офицери и войници, настанени у местни жители, много харесаха лападундската кухня. Тиери, който се хранеше на трапезата на генерал Финтактик, забеляза, че постепенно обичайното меню се подобрява.

— Трябва да изучавам нравите на победения народ, щом съм длъжен да го управлявам — казваше генералът.

Истината беше, че му се услаждаше по-приятната храна. Едмон много се смя един ден, когато бе на гости при брат си (Тиери винаги се възхищаваше от оскъдното ядене на тънкофините), но видя във вражеския дом главния келнер на господин дьо Лапдундан и класическото меню:

Макар свален от трона, крал Шкембан упражняваше известно влияние над генерал Финтактик, който често отиваше да се съветва с него.

— Той е човек като всички други хора — заявяваше генералът, — но е разумен и мъдър.

Кралят умееше превъзходно, без никога да губи достойнството си на лападунд, да казва на генерала приятни неща, които го трогваха.

— Не бих си позволил, генерале, да сравнявам качествата ви на военачалник с тези на доблестния маршал Дундан, който бе дългогодишен служител на короната ми и когото нежно обичам. Вие сте два абсолютно противоположни типа, но еднакво ценни, само че ако начело на моята армия стоеше стратег като вас, кой знае дали нямаше още да царувам над лападундите? Кой знае дали единствен генерал Финтактик нямаше да победи генерал Финтактик?

— Крал Шкембан е много умен — казваше генералът на Тиери на излизане.

Той се държеше все по-снизходително спрямо лападундите. В същото време Тиери забеляза, че войниците тънкофини стават все по-хрисими и по-лениви. Мнозина от тях се женеха за девойки лападунди. Армията се завърна в Клечоград, изпълнена с приятелски чувства към новото владение.

Когато се завърнаха, Тиери беше страшно удивен от настъпилите промени в републиката на тънкофините. Обичаи, идеи, разговори — всичко му се струваше по-различно отколкото само преди няколко седмици. Той заведе и брат си у професор Благофин, който прие да останат при него като наематели. Но този дом на истински тънкофин беше почти неузнаваем.

Първият ден Тиери напомни на Едмон да бъде точен и да се яви в трапезарията, когато часовникът удари осем часа. А ето че — невероятно! — децата на семейство Благофин ги нямаше. Бащата нетърпеливо забарабани по покривката. (И Тиери и Едмон си спомниха своя татко. Къде ли беше сега горкият?) Господин Благофин въздъхна и измърмори обичайната си фраза: