Андре Мороа - Страната на хилядите желания

Горкият маршал бе потресен от думите на господин Върлин по негов адрес.

— Аз не съм искал титлата граф Клечоградски — оплакваше се той. — И съм готов да се откажа от нея…

Канцлерът го утеши и каза на Едмон, че колкото до него, той няма нищо против да казва занапред „остров Дундофин или Финодунд“.

Но когато Тиери предложи същото на господин Върлин, той получи следния отговор:

— Ако си мислите, че някога ще си послужа с този израз, вие сте завеян и вятърничав.

После, като поразмисли малко, той добави по-спокойно:

— Бих приел в краен случай да казваме „остров Финодунд или Дундофин“.

— Ако става въпрос само за реда на думите — каза Тиери, — струва ми се, че ще се споразумеете.

Той изтича още веднъж до залата, където се бяха настанили лападундите. Но за негова голяма изненада, този път те се показаха също толкова упорити, колкото и тънкофините.

— А, не, не! — заяви, граф Тулумба. — Това е невъзможно… Как ще се върнем в Лапабург?… Младите лапа ще ни замерват с камъни.

В този момент влезе един войник тънкофин с послание от президента Върлин.

Той съобщаваше, че предложението, с което бил натоварил секретаря си, е последното, че е равнозначно на ултиматум, че дава на делегацията на лападундите десет минути, за да го приемат, че влакът му го чака и той ще замине, ако не получи пълно удовлетворение.

— Това значи война — въздъхна отчаян маршал Дундан.

— Това значи война — заяви доволен граф Тулумба.

Четвърт час по-късно лападундите бяха на кея на Лапафина, още замаяни от този неочакван удар. Във вълнението си бяха забравили два пъти да си дремнат по графика и очите им се затваряха от умора. Едмон гледаше възхитено тесния локомотив на тънкофините, който летеше през полето по мъничките релси и отнасяше тънкофините в родината им.

Не можете да си представите с какъв възторг бе посрещнат в Клечоград господин Върлин. Президентът Крамолин, макар и блед от завист, прие делегацията. Цялата младеж в града се беше струпала по улиците, през които щяха да минат тримата герои, за да отидат в Министерството на слабеенето. И най-бедните клечоградчани си бяха купили знаменца. От върховете на тънките кули се вееха дълги национални флагове. По градските площади военна музика изпълняваше Химна Фин на великия Флейтофин. Разлепваха вече заповедта за мобилизиране на войската и на флотата в пет часа и тридесет и четири минути на следващата сутрин.

Повтарям ви, нищо не може да се сравни с възторга на тънкофините, освен възторга, с който бяха посрещнати професор Тулумба и неговите колеги в Лапабург. Крал Шкембан отмени часа на едно свое хранене, за да посрещне в подножието на парадната стълба пратениците, които бяха защитили честта на лападундите. Дамите от старинните родове лапа държаха лично да поднесат цветя на тримата герои. Професор Тулумба, който се бе показал най-неотстъпчив в Лапафина, бе най-много чествуван при завръщането им, изненадващ факт, ако си припомним толкова миролюбивия нрав на лападундите. Хорът на кралската капела изпя Химна Шкемб от Грабски Корсадунд. Разлепваните на афиши, с големи кофи ванилено лепило в ръце, залепваха вече по паната във форма на балони заповедта за мобилизация, а малките момченца лижеха лепилото. Те нямаше да лижат така възторжено, ако знаеха какви злощастия подготвя за тях този розов афиш, над който се развяваше знамето на лападундите.

Едмон присъствува на Военния съвет, свикан при канцлера. На него бе обсъден плана за похода.

Маршал Дундан изглеждаше много самонадеян.

— Мога да ви уверя — заяви той, — че този път неприятелските войски, които дръзнат да прекосят Сахадунд, ще си получат заслуженото, когато навлязат в Лападундската низина. Не само ще съсредоточа цялата ни армия в края на пустинята, но аз успях да издействувам от лападундите въпреки отвращението им към изкопните работи, да бъдат така добри да изкопаят по протежение на граничната линия с пустинята защитни съоръжения, наречени „окопи“, чието описание дължа на един много умен млад горноземец, който в този миг е между нас.

Всички се обърнаха към Едмон, който се изчерви от вълнение и удоволствие.

— Единствената трудност — продължи маршалът — е, че тия „окопи“ така, както ги копаят горноземците, са много тесни, за да може в тях да стои нормален лападунд, а от друга страна, не е възможно да ги направим много по-широки, без да намалим до голяма степен тяхната защитна стойност… Но нашият прекрасен инспектор по строежите, генерал Садунд, изнамери вид окоп във форма на делва, тесен горе и широк по-долу, който разрешава този проблем. Единственото неудобство е, че в него може да се влиза само откъм края, така че е невъзможно да се излиза масово… Но тъй като възнамеряваме да водим чисто отбранителна война, това няма значение. Напротив, за предпочитане е.