Андре Мороа - Страната на хилядите желания

Господин Върлин имаше две качества, които го правеха симпатичен: обичаше родината си и обичаше госпожа Върлин, която често идваше в министерството. Тя беше хубава, кротка и далеч не тъй слаба като другите дами. Ако би се осмелил, Тиери би казал, че госпожа Върлин едва ли не е от лападундите. Но господин Върлин би го убил, защото не мразеше нищо на света повече от тях.

— Те са бандити и негодници! — казваше той.

Но обожаваше съпругата си.

Да пътуваш с канцлера дьо Лапдундан беше винаги голямо удоволствие. Огромни автомобили-балони отнесоха делегацията ведно с Едмон до малкото пристанище Лапаплаж. Там бе закотвена кралската яхта, която негово величество Шкембан XXXII бе оставил на разположение на делегацията. Всички кораби в пристанището бяха украсени със знамена. По кея се вееха дълги ленти с надписи: „Да живее мирът!“ „Дружба с тънкофините!“.

Щом яхтата се плъзна по златистите вълни на Жълто море и всички насядаха удобно в широки кресла, главният келнер поднесе на всеки лист, на който пишеше:

И всички залапаха, без да губят нито минута, чак до Лапафина, а професор Тулумба разправяше как остров Дундофин, който се виждаше съвсем наблизо, бил основан от лападундите. Капитанът на яхтата не особено благоразумно мина на по-малко от десет метра от северното крайбрежие на острова, чиито жители размахваха кърпичките си.

Граничното градче Лапафина беше окичено със знамената на двете страни. Гвардия от лападунди и тънкофини, твърде комични поради контраста помежду им, отдадоха чест на яхтата. След пет минути с безупречна точност пристигнаха пратениците на тъкофините. Бяха трима: негово превъзходителство господин Върлин, министър-председател и ръководител на делегацията, генерал Финтактик, професор Благофин.

Едмон ги наблюдаваше с голямо любопитство, докато слизаха от влака. Той толкова обичаше разни вагончета, че гледаше в захлас линията с приближени релси, дългите тесни купета. Много го заинтригуваха светофарите: от двете страни на границата те бяха съвсем различни. Откъм лападундите бяха кръгли и светваха в червено или зелено, а от страната на тънкофините представляваха тънки светещи ивици, ту сини, ту жълти. Внезапно Едмон се обърна и въпреки тържествения момент нададе вик, защото след избраниците тънкофини слезе брат му Тиери.

— Тиери! — извика той.

— Едмон!

Заобиколиха делегациите, за да си стиснат ръцете. И двамата се мъчеха да останат спокойни, за да не привлекат вниманието на другите, но никога не се бяха чувствували по-щастливи. Канцлерът дьо Лапдундан, който забеляза това, поиска обяснение и когато разбра, че секретарят му е роден брат на секретаря на господин Върлин, едва не се разплака от умиление и заяви, че подобно необикновено съвпадение е щастливо знамение за конференцията. Господин Върлин сухо отговори, че това е незначителна дреболия.

Първият контакт не беше особено окуражителен. От няколко месеца работници от двете страни бяха работили, за да построят на самата граница сграда за конференцията. Естествено невъзможно беше да се повери тази работа на архитект от страните в Долната земя. Изборът би предизвикал много недоволство. Затова канцлерът дьо Лапдундан и президентът Върлин решиха по общо съгласие да извикат един млад архитект от Горната земя и той изработи проекта за сградата, който беше много хубав и навярно би се радвал на голям успех в Женева, както например двореца на Обществото на народите, но за нещастие неприятно изненада още при пръв поглед държавниците на лападундите и тънкофините.

— Колко плоска сграда! — каза с отвращение професор Тулумба.

— Колко тежка постройка! — заяви презрително генерал Финтактик.

Още по-лошо стана, когато влязоха вътре. Архитектът, объркан от противоречивите нареждания, които получаваше от двете страни, построи накрая зданието както би сторил на Горната земя. Въртящата се врата при входа причини много неприятни инциденти. Тънкофините, прекалено леки, с голяма мъка я задвижваха. А успееха ли, дълго се въртяха, понеже не можеха да я спрат. Колкото до лападундите, те едва се вмъкваха в нея, а още по-трудно се измъкваха.

Затова пък Тиери и Едмон бяха очаровани, че най-сетне виждат стълби и асансьори като в Париж. Но те единствени им се възхищаваха. Лападундите, свикнали с ескалатори във всички къщи, гледаха с ужас тези кабинки, между другото много тесни за тях. Тънкофините се спущаха, както си знаеха, бързо и стремително към стълбите, но тъй като те нямаха обичайната за тях форма, мнозина изпопадаха. Професор Благофин си ожули коляното и стана по-раздразнителен от когато и да било, докато маршал Дундан пухтеше и мърмореше недоволно, защото няколко от ордените му бяха отнесени от асансьора.