Катрин Кер - Магия за мрак

— Двайсет и пет сребърника за пръчка. Ще видиш защо, като ги отвориш.

С алчни пръсти Гуенка развърза една от кесийките и извади първата пръчка, дълга около три инча и широка два. Разгъна намасления пергамент и помириса гладкия черен опиум.

— Добър изглежда — обяви тя. — Но не казвам и дума, преди да съм го пробвала.

На масата гореше фенер със свещ, а до него имаше дълга бяла лула и купчинка тресчици. Тя настърга с малката си кама за маса опиум, напълни лулата, сетне запали една клечка. Отначало нагря чашката, после с голямо търпение запали лепливата смола. Първата глътка дим я накара да се закашля, но тя продължи да го поема.

— Великолепен е — рече, изпусна дим и отново се закашля. — Каква ще е цената, ако купя десет пръчки?

— Един деверийски регал. Така ще спестиш петдесет сребърника.

Тя остави без желание лулата да угасне с думите:

— Добре тогава, да бъде регал.

Докато Саркин отброяваше пръчките, тя изчезна в друго помещение и се върна с тежка златна монета.

— Искаш ли някое от момичетата, докато си тук? — рече Гуенка и подаде монетата. — Безплатно, разбира се.

— Благодаря ти, но не искам. Имам да върша друга работа.

— Върни се довечера, ако искаш. А може би вкусовете ти накланят към момчета.

— Тебе какво те засяга?

— Нищо, само дето е жалко, като те гледам колко добре изглеждаш. Хайде, момчето ми. Защо не бъдеш като някои търговци от Бардек и не хвърляш зарове с двете си ръце. Те се забавляват и с голо, и с космато дупе.

Саркин заби поглед в нея.

— Старо, прекалено далеч отиде.

Гуенка се дръпна сепната. Докато Саркин се обличаше, тя седеше свита на един стол и въртеше амулета в ръцете си.

Напусна Дъното и тръгна нагоре по реката. Когато имаше възможност, се държеше настрана от главните улици. За да не привлича внимание, бе отседнал в хан в друга бедна част на града. А и не желаеше да е близо до Дъното, което навяваше в съзнанието му прекалено много болезнени спомени. Майка му беше скъпа курва в дом, който до голяма степен приличаше на Гуенкиния. Поради някаква прищявка от многото си бременности беше родила две деца, Саркин и по-малкия му брат Еви. Ту ги глезеше, ту ги пренебрегваше, докато накрая, когато Саркин бе на седем, а Еви на три години, я удуши пиян моряк. Съдържателят на бардака ги изрита на улицата, където в продължение на месеци живяха като просяци, спяха под каруци или в счупени бирени бурета, измолваха по някоя и друга медна монета, а сетне се биеха, за да не позволят на по-големите деца да им откраднат храната.

Един ден добре облечен търговец спря да им даде медна монета и ги попита защо просят. Когато Саркин му каза, той им даде цял сребърник и в този ден за първи път от месеци коремчетата им бяха пълни. Естествено Саркин почна да следи за този щедър човек. Всеки път, когато се появяваше, Аластир им даваше още монети и спираше да разговаря с момчетата. Саркин беше преждевременно помъдрял уличник, но търговецът постепенно спечели доверието му. Когато предложи на децата да ги вземе при себе си, те плакаха от признателност.

Известно време Аластир се отнасяше към тях мило, но резервирано. Имаха хубави дрехи, топли легла и колкото си искат храна, но рядко виждаха своя благодетел. Като си спомнеше колко щастлив се чувстваше тогава, Саркин изпитваше само погнуса към наивното глупаче, което е бил. Една нощ Аластир дойде в стаята му и отначало го примами и гали, а сетне хладнокръвно го изнасили. Помнеше как след това лежа свит на леглото и плака от болка и срам. Мислеше си да избяга, но нямаше къде да отиде, освен да се върне при студа и уличната мръсотия. Нощ след нощ той понасяше похотта на търговеца и се утешаваше единствено с това, че Аластир не проявяваше интерес към по-малкия му брат. Щеше му се да спести на Еви срама.

Но когато се преместиха да живеят в Бардек, Аластир насочи вниманието си и към по-малкия брат, особено след като Саркин навлезе в пубертета и бе по-малко интересен, поне в леглото. В годината, когато гласът му почна да се променя, Аластир взе да го използва за черната си магия, като го принуждаваше да сканира под негово ръководство или го хипнотизираше така дълбоко, че нямаше представа какво е вършил по време на своя транс. По-късно господарят направи същото с Еви, но предложи да им се отплати за това, че ги е използвал, като ги учи на черна магия. И двамата се заловиха с готовност за деомера. Само така можеха да заглушат болката от своята безпомощност.

Разбира се, Саркин не го формулираше по този начин. Вътре в себе си той изтърпя първите етапи на сурово чирачество, за да се покаже достоен за черната власт. По този начин двамата оставаха свързани с Аластир, макар Саркин да го мразеше толкова, че понякога сънуваше как го убива, а сънищата му бяха дълги и подробни. Какво чувстваше Еви, не знаеше — те вече не разговаряха за подобни неща като чувства, — но предполагаше, че той също приема да търпи господаря, за да се сдобие с познанието. Сега беше доволен, че за няколко дни щеше да е свободен от Аластир. Господарят не оставаше никога задълго в Кермор; там имаше прекалено много хора, които биха могли да го познаят.