Катрин Кер - Магия за мрак

Невин се издигна на около десет стъпки над тялото си и огледа наоколо, а сребърната нишка се отпускаше след него като кордата на рибар. Потокът, който течеше през долината, би могъл да се използва, реши той, защото е изключително опасно да пресичаш течаща вода в светлинно тяло. На синята светлина потокът беше сребрист, а над него се носеше първичният му ток, който се виждаше като неспокойно мърдаща стена от нещо димообразно, един капан, стига да успее да вкара своя дивеч в него. Издигна се по-високо и се понесе към хребета на възвишението. Време беше да отправи предизвикателството си.

Долу, от другата страна на възвишението, имаше тревиста поляна, а сред нея стоеше разположена фермата, рушаща се къща, заобиколена от кирпичена ограда, няколко бараки и плодни дръвчета, толкова стари, че сиянието им беше по-скоро кафяво, отколкото червено. Невин се усмихна вътрешно. Печатите бяха свалени — Аластир сигурно бе сканирал отряда и е допуснал да изпадне в паника. Изведнъж видя как някакъв човек изтича навън от къщата и се отправи към едната от бараките, натоварен с конски дисаги. Реши, че ще направи добре да заангажира вниманието на враговете си, за да не им хрумне да убият Камдел.

В съзнанието си Невин оформи от сияещата синя светлина копие и го запокити силно към напръсканата с тъмнина аура на тичащия. Когато го удари, човекът изпусна дисагите и изкрещя. Физическото му тяло не би усетило болка, но тренираното му съзнание сигурно е почувствало опарване като от нажежено желязо. Подобно устремен за удар сокол, Невин полетя към къщата, докато човекът се втурна обратно вътре.

— Аластир! — викна той, изпращайки дълга мисловна въздишка. — Аластир, дошъл съм за тебе!

Тогава чу в синята светлина да отеква ответен вой. Досущ змия, която се вдига от земята да ухапе, Аластир се втурна насреща му. Неговото подобие представляваше грамадна, облечена в тъмни дрехи фигура, накичена с пищни украшения и с втъкани в нея сигли. Сребърната нишка беше завита три пъти около кръста му като пояс и на нея висяха отсечени глави. Лицето, което надничаше изпод качулката, беше бледо и жестоко, очите излъчваха тъмен блясък сред бялата призрачност. Невин призова Светлината и почувства как собственото му светлинно тяло пулсира и сияе с нейната мощ. В отговор Аластир се разду и потъмня сякаш за да погълне всяка светлина във Вселената и да я угаси. Битката започна — оставаше да се види кой ще пречупи светлинното тяло на другия и ще погне душата вътре в него гола и безпомощна във властта на по-висшите сили, които стояха зад всекиго от бойците.

Невин нанесе първия удар с вълна от светлина, която подхвърли Аластир като парче дърво в океана. Нанесе повторен удар и накара врага да се понесе нагоре, но когато го последва, усети силите на Аластир да му действат на свой ред — сякаш хиляди криви нокти го дърпаха и се опитваха да го разкъсат на парчета. Наложи му се да отклони голяма част от волята си, за да пази целостта на своето подобие, като привличаше все повече и повече светлина и го изграждаше със същата скорост, с която Аластир го разкъсваше. Останалата част от мощта му премина в нападение, дъжд от златисти стрели и дълги копия, които подмятаха Аластир насам и натам, докато Невин се въртеше наоколо, приближавайки се, притискайки го със светлина, която заливаше мрака и го караше да се свива.

Стратегията му се състоеше в това да изтика Аластир вън от синята светлина и в първия купол на самите Вътрешни земи, където щеше да бъде по-могъщ. Аластир все още беше прекалено силен. Невин продължаваше да го блъска с копия от светлина, а той на свой ред изпращаше вълна след вълна тъмнина да го раздира и ръфа. Тъмните очи горяха бясно изпод качулката. Когато Невин нанасяше достатъчно силни удари и отпорваше по някоя от натруфените сигли от тъмната наметка, Аластир виеше като животно и се отдръпваше. Невин рискува и се опита да изгради зад него порта, като използва част от волята си да притисне черния враг, а друга да отвори пътека към Вътрешните земи. Оказа се прекалено рано — Аластир се измъкна и изпрати вълна от мрак, подобна на разбесняло се море.

За миг Невин започна да потъва и пада. Почувства образа си да се разхлабва като смъкваща се дреха и отчаяно призова Светлината. Можеше само да се бори да се възстанови и да отбива най-силните удари на Аластир, тъй като тъмният враг напираше все по-близо до него. Досущ големи канари от тъмнина, ударите се стоварваха върху му. Изведнъж Невин видя да се приближава воалът на водата над потока — беше прекалено близо! Направи остър завой и литна бързо, шмугна се покрай изненадания Аластир, преди той да успее да реагира. Едва успя да възстанови разсипаното си светлинно тяло, когато врагът избълва върху му тъмнина като облак отрова.