Катрин Кер - Магия за мрак

— То няма нищо общо. Става въпрос за чест.

— Чакай, чакай — Невин сложи бащински ръка на рамото му. — Зная, че трябва да вървиш по неравен път, момчето ми, да избираш между две безчестия. Моля те, погледни ме. Така, благодаря. Виж какво, ти няма да кажеш нито дума на Блейн за крадците. Вече си забравил, нали? Чаплата не е крадец, нито пък Огуерн. Те просто ми дължат услуги; затова ни помогнаха. Ще помниш ли това, момчето ми?

Когато Невин си махна ръката, Родри замига като човек, който излиза на светло от тъмна стая.

— Кой беше всъщност този? Прислужник в кръчмата на Огуерн ли?

— Точно такъв — рече Невин. — Знаеш, че съм винаги готов да лекувам бедните без пари.

— Вярно е, но във всеки случай е дяволски хубаво от негова страна да поеме такъв риск. Ще се погрижа Блейн да му даде награда.

Джил трябваше да положи невероятно усилие на волята си да запази невъзмутимо изражение.

— Родри, ще бъдеш ли така добър да доведеш Блейн? — продължи Невин. — Смятам в последна сметка да приемем предложението му и да използваме неговите войскари.

Още щом вратата се затвори зад него, Джил се обърна към Невин.

— Слушай! — избухна тя. — Ти ми каза, че да омагьосаш някого не е правилно.

— Вярно е, но не и когато това е единственият начин да се спаси човешки живот. Колко дълго смяташ, че ще живее момчето ти, когато се разнесе вестта, че е предал на гуербрета Краля и принца на гилдията в Кум Пекл?

— Не много. Всъщност това щеше да е следващият ми довод. Крадците не биха сметнали, че честта го задължава да постъпи по този начин.

— Точно така. За тях би бил само един предателски сребърен кинжал. Трябва да знаеш, детето ми, че съм дяволски щастлив, задето не съм се клел да не лъжа. Много служители на деомера го правят и по този начин печелят благоразположението на Властелините на Уирда, но предпочитам да съм малко по-гъвкав по този въпрос.

Изразът му беше толкова хитър, че тя не се стърпя и се засмя.

— Така повече те харесвам — рече той. — А сега, би ли застанала да пазиш на вратата? Ще сканирам.

Дивите запалиха дървата в огнището, а Невин коленичи и се загледа в подскачащите пламъци. Познаваше много добре населените части на Кум Пекл и затова разпозна въпросната ферма по описанието на Чаплата. Нещо повече, веднъж, преди много години, беше ходил там да лекува болно дете. Призова спомена как в слънчев следобед върви нагоре и незабавно образът в пламъците показа пътеката, каквато беше сега в падащата навън нощ. Зрително вървя по нея до мястото, където би трябвало да се намира фермата. Там видя само дива ливада, нямаше ни къща, ни стена, дори крава не пасеше наблизо. Значи Аластир беше наложил астрален печат върху й. Щракна с пръсти и изгаси огъня.

— Видя ли ги? — поиска да знае Джил.

— Не ги видях, което означава, че са там. О, Аластир може съвсем спокойно да се скрие от мен, но е забравил, че това значи да си създаде врагове сред хора, които вярват на очите си, а не на деомера — той се усмихна кротко и добави: — Ще му се наложи да си спомни.

След като най-после реши, Аластир се почувства много по-спокоен. Влезе в кухнята и намери Саркин и Камдел на масата. Саркин го погледна раболепно, което го изпълни със задоволство.

— Тръгваме на зазоряване — съобщи Аластир. — Предпочитам да рискувам среща с Братството, отколкото с Господаря на Ефира.

— Много добре, господарю, ще събера част от багажа още тази вечер.

— Хубаво — Аластир се обърна към Камдел: — Колкото до теб, може да останеш жив, ако ни помагаш. Ще пътуваме бързо и ако докараш и най-малката неприятност, ще умреш. Разбра ли?

Сплашен, Камдел кимна в знак на съгласие. Аластир се обърна на пета и се върна с широка крачка в ритуалното помещение. Трябваше да стои на пост.

Невин знаеше, че планът му е рискован, но трябваше да действа бързо. Рано или късно Аластир щеше да осъзнае, че е опасно да остава близо до Дън Хирейд и да потегли. Седнал на коня близо до Джил и Родри в осветения от факли двор, той потрепери. Предстоящата битка щеше да е трудна — двама противници, ако чиракът имаше подготовката да застане до майстора. Край тях двайсет и петима от най-добрите войскари на Блейн оседлаваха конете си, а гуербретът обикаляше и разговаряше ту с един, ту с друг от хората си. Несъмнено Невин рискуваше, като вземаше със себе си Негова светлост, но имаше нужда от нещо, което да използва за отвличане на вниманието.

— Помнете какво ви казах — прошепна той на двамата сребърни кинжали. — В даден момент се измъкваме от отряда.