Катрин Кер - Магия за мрак

Те кимнаха в знак на съгласие. Войскарите възседнаха, съпроводени от дрънченето на амуниция и ножници. Невин направи знак на Джил и Родри да го последват и се приближи до гуербрета.

— Ваша светлост сигурно знае как да намери фермата.

— Адове и преизподни, та и слепец би могъл да я намери по описанието, което даде. Не се тревожи, добри магьоснико. Ще изровим тези плъхове от дупките им.

Отрядът потегли, но Невин задържа Родри и Джил при себе си в края на колоната. Той подхвърли поводите на момъка и му каза да води коня. Канеше се да изпадне в лек транс и нямаше да е никак лесно да остане на седлото, камо ли да внимава как язди. Докато отрядът трополеше в нощта, Невин забави дишането и откъсна съзнанието си от света наоколо, главата му подскачаше в такт с движението на коня. През полуспуснати клепачи той загледа отряда и се съсредоточи за работа.

Първо призова Великите безплътни духове и видя лъч миражна светлина. Концентрира се, започна да я вижда все по-ясно в съзнанието си, докато накрая тя заживя отделно от него — плътна ивица светлина с формата на меч. Мислено го хвана за дръжката и очерта с острието му могъща сфера от светлина около отряда. Поради движението на коня и шума наоколо много трудно се съсредоточаваше, но в края на краищата изгради здрава сфера с печати и петолъчните звезди на Кралете на стихиите, поставени на всяка от посоките на света, на зенита и надира. Когато тя засия, призова Великата светлина, която свети зад всички богове, и поиска разрешение да си послужи с мрака. Бавно, внимателно изтегли светлината, като запази скелета й, докато там остана само плътна сфера от тъмнина, невидима за обикновеното око, но щит пред сканиращите.

Невин вече можеше да върне съзнанието си към реалния свят. Стресна се като установи, че отрядът е изминал повече от три мили; да правиш деомер, докато яздиш, се оказа дори по-трудно, отколкото си представяше. През следващия час, час и нещо просто почиваше, докато се озоваха на около три мили от фермата. Замалко се върна в транса си, призова светлината и й позволи да се влее в готовата сфера, но хвърли ново прикритие от тъмнина около Джил, Родри и себе си. Сега му оставаше само да се надява, че Аластир е достатъчно здравомислещ да пази, сканирайки. В такъв случай щеше да види сферата, украсена със знаците на светлината, насочила се право към неговото скривалище. Невин искаше да го хвърли в паника, при това пълна.

— Джил, Родри — прошепна той. — Хайде!

Забавиха хода на конете си, така че да съвпадне с неговия, следвайки отряда в продължение на неколкостотин ярда, докато между тях и нищо неподозиращия гуербрет се получи разстояние. Невин махна бързо с ръка и поведе двамата сребърни кинжали в тръс. Отклониха се по страничен път, водещ към фермата, който беше по-тесен, но пък по-пряк от основния, препуснаха през група брези, а сетне започнаха да се приближават крадешком през дърветата. Когато Блейн забележеше, че ги няма, щяха да са доста пред групата.

Накрая стигнаха до малко поточе, което течеше в долина между две възвишения, и там Невин спря своя отряд.

— Много добре, сребърни кинжали. Фермата се намира точно от другата страна на това възвишение. Ето какви са заповедите за вас. Аз ще легна и ще изпадна в дълбок транс. Вие двамата връзвате конете, а после пазите тялото ми. Има някаква вероятност Аластир да изпрати чирака си да се опита да ме убие.

— Няма да мине през сабята ми — рече тихо Родри.

— И така, ако загубя сражението, ще се видим някой ден в Отвъдното. — Той се обърна към Джил: — Ако умра, детето ми, моли се с цялото си сърце и душа на Светлината, която се крие зад Луната, и не ми казвай, че не разбираш какво имам предвид.

Джил пое задавено дъх, но макар и да го болеше сърцето за нея, Невин нямаше време за повече приказки. Простря наметката си на земята, легна по гръб и сви ръце на гърдите, като постави всяка от дланите си на противоположното рамо. Първо призова Властелините на светлината, сетне остана да лежи тихо, набирайки сила. Наблизо стояха Джил и Родри с извадени мечове. Затвори очи и се попита дали отново ще ги види.

Бавно и внимателно призова в съзнанието си своето светлинно тяло, синкавобледа измамна прилика на неговите форми, но сведена до най-основното, и го свърза чрез сребърна нишка със слънчевия си сплит. Прехвърли съзнанието си в него и усети как физическото му тяло пада рязко надолу. За миг му се повдигна, после се чу изтракване, подобно на удар на меч върху щит, и вече гледаше през очите на подобието си. Физическото му тяло лежеше под него в свят, огрян от синята светлина на ефирното равнище. Тъй като бе излязъл от него, собственото му тяло приличаше на нищо повече от мъртва плът, но виждаше Джил и Родри като два яйцевидни въртопа от огън, а аурите им пулсираха около тях. Дърветата и тревата искряха в мътночервено със силата на растителния живот.