Катрин Кер - Магия за зора

— Питах се за запаса ти от билки, добри ми Невин. Дали не ти се намира кора от северен бряст?

— Я виж ти! Не търгувам с билки за помятане, момчето ми.

Каудир трепна и заби поглед в дъното на половиницата си.

— Добре де — рече момчето най-сетне. — Кората е доста по-безопасна от буниката.

— Без съмнение, но въпросът е защо се занимаваш въобще с аборти. Мислех, че в такива времена всяко дете е скъпоценно.

— Но не и ако не го е направил съпругът ти. Виж какво, не ме презирай. Има твърде много благородни дами, които прекарват по цяло лято в двореца, а съпрузите им са далеч от тях на война в продължение на месеци; ти знаеш как стават тези неща и ето ти ги, идват при мен да плачат и…

— И без съмнение те обсипват със сребро.

— О, въпросът не е в парите!

— Нима? А в какво е тогава? Че това е единственият повод при теб да идват жени и да те молят за нещо, така ли?

Когато видя как в очите на Каудир бликнаха сълзи, Невин съжали за точните си, но сурови думи. Погледна настрани, за да даде на младия хирург възможност да си изтрие лицето. Невин се тревожеше повече от липсата на вярност, отколкото от абортите. Мисълта, че има благородни дами, чийто ограничен начин на живот не им дава нищо друго, с което да се гордеят, освен честта им, а те се впускат в незаконни връзки и сетне тичат да ги прикриват, го накара да почувства, че кралството започва да се разлага от ядрото си навън. Колкото до абортите, деомерската наука казва, че душата идва да се настани в плода едва в четвъртия или петия месец след зачеването; преди това абортът отстранява само топка плът, а не живо дете. Невин предполагаше, че когато една благородна дама е стигнала в петия си месец, това вече щеше да й личи, затова без съмнение Каудир решаваше дребните им проблеми далеч преди плодът да е обитаван от жива душа.

— Я чакай — рече осенен от внезапна мисъл Невин. — Да не би да използваш мораво рогче, а, глупаво малко момченце?

— Никога! — Гласът на Каудир се извиси до искрено възмутен писък. — Зная какви опасности носи това.

— Добре. Стига само една от благородните ти пациентки да умре или да полудее, ще си затънал до шия в конски фъшкии и няма да можеш да се отървеш.

— Зная го. Но ако не намеря необходимите билки за онези дами, те ще бъдат пропъдени от съпрузите си и в края на краищата ще удушат бебетата или ще отидат при някоя дърта вещица акушерка, а тогава наистина ще умрат.

— Така цепиш косъма на две, че е трябвало да станеш жрец.

Каудир се опита да се усмихне, но така и не успя и изглеждаше като дете, на което току-що са се скарали, без то наистина да разбира, че е направило нещо лошо. Внезапно Невин усети да го осенява деомерска мощ и да изпълва устата му с думи, които очертаваха с огнени букви бъдещето.

— Такова нещо в тайна не остава. Когато кралят умре, убийците му ще имат нужда от жертвен козел. Това ще бъдеш ти поради тъмните лекове, които раздаваш. Бъди готов да побегнеш при първия признак, че състоянието на краля се влошава. Може ли Тибрин от Глиганите да знае за гадните ти билки?

— Би могъл, лейди Мерода… искам да кажа… ах, богове! Кой си ти, старче?

— Не можеш ли да познаеш деомера, когато го чуеш? Глиганът ще използва свидетелските показания на сестра си и ще ги обърне против теб, а тогава ще ти изпочупят костите на колелото, за да отклонят подозренията от него. Ако съм на твое място, ще изчезна далеч преди да е настъпил краят, в противен случай ще те погнат като убиец на краля.

Каудир скочи на крака толкова бързо, че събори както своята, така и Невиновата половиница, сетне побягна през вратата на кръчмата. Старият Драуд хвърли изпълнен с въпрос поглед към Невин, но заедно с това сви рамене, показвайки, че случилото се хич не му влиза в работата. Невин вдигна чашите от пода, сетне се обърна на пейката, така че да гледа направо в огъня от торф, който тлееше в огнището на кръчмата. Още щом насочи мислите си към Адерин, образът на стария му чирак се появи с огромните си тъмни очи и сивата коса, сресана на две вълни над челото му, подобно рогата на сребрист бухал.

— И как вървят плановете? — попита мислено Адерин.

— Добре, предполагам. Научих нещо много важно. По-скоро ще умра, отколкото да сложа на трона крал от Кантрей.

— Толкова ли зле стоят нещата?

— Дворецът вони като най-голямото торище в най-горещия ден на най-дългото лято. Не виждам как там може да отрасне младо същество, без душата му да бъде опорочена още от раждането. Дори няма да си дам труда да разговарям с тукашните жреци. И те са корумпирани, и то без съмнение по нови и необикновени начини.