Катрин Кер - Магия за зора

— А сега, след като бедният наш сюзерен, кралят, е много болен, а жена му така млада и Тибрин е вдовец, и прочее, и прочее… — Драуд направи театрална пауза. — Е, нали можеш да си представиш какво си мислим ние, обикновените хора.

— Разбира се, че мога. А ще позволят ли жреците на вдовицата на краля да се омъжи?

Драуд потри палец и показалец като търговец, който се радва на пари.

— Охо, пъклите да го вземат! — изръмжа Невин. — Толкова лошо ли е станало?

— Вече няма с какво друго да подкупят жреците освен с пари. Дотук са получили всички възможни земи и законови отстъпки, които са пожелали.

В този миг Невин реши, че ако въобще успее да стигне до него, срещата му с Гуерговин щеше да е просто загуба на време.

— Че от какво е болен кралят? Той е все още млад мъж.

— Миналата пролет го раниха тежко по време на сражение. Случи се така, че бях на кралската улица, когато го докараха у дома. Бях за яйца на пазара, когато чух шума и роговете, които се задаваха. И видях краля да лежи на носилка, блед като сняг ти казвам. Но оживя, макар всички да смятаха, че до зимата ще сложат на трона малкото му момче. Но така и не оздравя напълно. Дъщеря ми казва, че трябвало да му се готви специална храна. Все меки неща и без онези бардекски подправки. Затова сваряват месото, докато съвсем омекне, правят ябълките на пюре и тъй нататък.

Невин остана напълно озадачен: специалната диета въобще не бе подходяща за човек, който — както всички твърдяха — беше ранен в гърдите. Взе да се пита дали, за да спечели благосклонността на Тибрин от Глиганите, някой не прави съзнателно така, че кралят да остава немощен.

Разбира се, най-добрият начин да го разбере бе да разговаря с лекарите на краля. На другия ден поведе натовареното си муле към двореца, който беше разположен на северното възвишение. Нагоре по склона следваха кръг след кръг отбранителни стени, като едни от тях бяха от камък, други от пръст и разделяха възвишението на защитими резени. При всяка порта пазачите спираха Невин и го питаха по каква работа идва, но неизменно пропускаха човек, който продава лечебни билки. Накрая, на върха зад последната стена, се издигаше дворецът, заедно с всички пристройки и помещенията за слугите. В средата стърчеше, досущ като щъркел сред малките си, шестетажен брох, ограден от четири по-ниски кули. Ако външните защитни стени паднеха, нападателите трябваше да си пробият с бой път през лабиринт от коридори и стаи, за да стигнат до самия крал. През всичките години на война дворецът не беше падал със сила, а само с глад.

Последната стража повика едно момче от прислугата, което изтича в кралската болница да съобщи, че отвън чака билкар. След около пет минути то изтича обратно и поведе Невин към голяма кръгла каменна сграда зад броховия комплекс. Там ги посрещна снажен мъж с тъмни очи, които гледаха сърдито изпод рошави вежди, сякаш притежателят им непрекъснато се намираше в състояние на ярост, но когато се представи като Гродин, главен хирург, говореше съвсем спокойно.

— Един билкар е винаги добре дошъл. Хайде, покажете стоката си, добри човече. На масата до прозореца ще е най-добре според мен, защото там има светлина и свеж въздух.

Докато Невин нареждаше пакетите със сушени билки, кори от дърво и нарязани изсушени корени, Гродин повика своя чирак Каудир, светлокос млад мъж с тесни сини очи и остра долна челюст, която изглеждаше така, сякаш с нея човек може да реже сирене. Освен това по рождение беше сакат с единия си крак, което го караше да се клати като моряк, докато ходеше. Двамата хирурзи разгледаха стоката му и най-напред отделиха всичкия му валериан и корени от зарасличе.

— Сигурно не слизаш до брега — попита Гродин, внимавайки тонът му да прозвучи небрежно.

— Ами това лято смятам да опитам да се промъкна през бойните линии. Обикновено армиите не се интересуват особено от един старец. Има ли нещо, което да ви трябва от морето?

— Кафяви водорасли, а — ако успееш да намериш — и малко морски мъх.

— Те правят чудеса, като успокояват разранен стомах или болни черва — Невин се поколеба за момент. — Но аз чух слухове за тази странна, така наречена рана на Негово величество краля.

— Така наречена ли? — Гродин не отделяше очи от пакета брезова кора в ръката си.

— Рана в гърдите, заради която трябва да яде само мека храна.

Гродин вдигна поглед и изкриви устните си в лека усмивка.

— Естествено, че беше отрова. Раната зарасна чудесно. Докато все още беше слаб, изглежда някой му сложи отрова в медовината. Спасихме го след продължителна битка, но както предположи ти, стомахът му е целият в язви, кърви и в изпражненията му има кръв. Стараем се това да не стигне до обикновените хора.