Катрин Кер - Магия за зора

В Европа, Средиземноморска Африка и Близкия изток духовните дисциплини процъфтяват само до разпространяването на монотеизма. Техните останки откриваме като езически мистериозни култове, например тези на Елевсин; виждаме частици от тях в елинизираните египетски религии — например култа към Изида; разполагаме с шепа текстове на гностичните мистериозни школи, едни от тях християнизирани, други не, които по някакво чудо са оцелели въпреки организираното гонение от страна на ортодоксалността, била тя християнска или мюсюлманска. Но онова, с което разполагаме, представлява до голяма степен издръжлива частица от корени на поразено растение — отрязано, преди да е разцъфтяло напълно, от онзи вид свещенослужител, който поставя временната си власт над духовното здраве на своето паство. Единствената наистина магична система, с която разполагаме, е еврейската кабала, запазена жива въпреки клеветите и преследването от хора, проявявали невероятна смелост. В онези мрачни години юдейството — едничката голяма западна религия, осъзнава, че различните видове души изпитват различни потребности и винаги ще има хора, които ще искат да знаят и да подложат на проверка истината сами за себе си и заради това ще са готови да пристъпят извън сигурната територия. Онези от нас, които вярват в същото, са задължени в огромна степен на тази религия и на нейните привърженици.

Тук не разполагам с място да изложа превратната история на различни магьосници и алхимици, християни, кабалисти и розенкранцианци, да не говорим за суфитите от мюсюлманската страна на равенството, които са се опитвали да пазят жива западната магия през последните около хиляда и осемстотин години. Че все пак те са успели, е само по себе си удивително; несправедливо ми се струва да посочвам, че на разчистената, но така и незасята с подходящи семена нива са пуснали корени и са се развили различни странни бурени, но не всеки, който е претендирал да е следовник на верния път, наистина е бил такъв. Разбира се, лъжите и клеветите са продължили и продължават — че магията те осъжда на проклятие или те кара да полудееш, че вещиците служат на дявола и, в по-ново време, че тя не е нищо друго освен окултни брътвежи, от една страна, и илюзия и измама, от друга. Като читатели ще трябва сами за себе си да решите кое от тези неща приемате за вярно. Моята позиция би трябвало вече да ви е ясна.

Колкото до структурата на деверийските книги, мнозина мърморят, сами на себе си или открито пред мен: „Защо прибягвате до всички тези проклети ретроспекции?“ Ами на този свят има повече от един начин да се организира който и да е разказ — или дори комплекс от фактическа информация. Принципът „започни от началото и върви до края“, с който сме отгледани, води произхода си от класическите гърци и ни е предаден от римляните. Като част от аристотеловата логика той представлява основата на модерната наука и научен светоглед (макар и съвременната физика да започва да го подкопава). Ако гледаме по този начин на света, стрелата на времето лети право и само в една посока. Магичната традиция обаче, ни учи, че за да стигнеш до целта, не е задължително да вървиш по права линия.

Класическите автори като Диодор Сицилийски и Полибий заявяват, че келтите, които са били техни съвременници, са вярвали в прераждането, а това е една от доктрините на съвременната магична традиция. Очевидно изкуството на галите и разцъфтялото след него, в ранната християнска епоха, келтско изкуство представляват достатъчно ясно доказателство, че този народ е организирал информацията по един не-класически, не-аристотелев начин. Тъй като в края на краищата пиша за древни келти, заела съм и техния възглед за света, с лупингите и спиралите в линията на моята фабула, която криволичи и свързва различните животи на героите. Кълна ви се в боговете на своя народ, ако така ви харесва, че имам някакъв, макар и не праволинеен, план наум и съм искрено убедена, че ако се опитате да го видите в неговото развитие, ще извлечете определена полза, дори и тя да е само възможността да пробвате вкуса на това да мислиш по неправолинеен начин. Ако не сте виждали келтско изкуство, плавните спирали и трискели 2 2 От гр. трискелион — трикрак. Композиция, обикновено символична, състояща се от три извити клони, три свити крака или ръце, които излизат радиално от един център. — Б.пр. на галите, красивите дантели и ширити на ирландските монаси, то направете си удоволствието и прелистете някоя книга за тях в библиотека или книжарница. Кълна ви се, че моето скромно умение не е нищо в сравнение с тяхното.