Катрин Кер - Магия за зора

— Добре — вдигна ръце и ги плесна. — Ще ти дадем храна и място, където да спиш.

При сигнала през една врата близо до подиума влезе чернокож мъж. Беше висок седем стъпки, много мускулест и носеше къс меч в претенциозно украсена ножница. Дори да не беше мечът, Талиейсин не би бил склонен да спори с човек, чиято ръка беше голяма колкото собствената му глава.

— Дарупо, донеси му нещо да яде. Готов съм да се обзаложа, че Барума го е държал полугладен.

Човекът кимна, погледна към Талиейсин със съчувствие, сетне отново изчезна. Когато си отиде, Бриндемо се върна към играта си, като движеше пулове от слонова кост по пътечки в дървото в съответствие с хвърлените зарове, които много приличаха на деверийските. След няколко минути Дарупо се върна с керамична купа зеленчуци в пикантен сос и кошничка с много тънки хлебчета, които приличаха на кръгли пергаменти. Той показа как да къса ивици от хляба и с тях да поема от кашестата смес в купата. Макар и да му беше трудно да яде от яхнията, тя беше великолепна и Талиейсин започна да лапа с искрена благодарност. Хрумна му, че да го хранят добре беше разумно от търговска гледна точка, защото купувачите биха платили повече за здрав роб, отколкото за болен, но беше прекалено гладен, за да се задълбочава върху етичната страна на въпроса. Бриндемо въздъхна внезапно и вдигна поглед от заровете си.

— Каквото и да правя, знаменията са лоши. — Той махна отчаяно с ръце по посока на дъската. — В сърцето си имам мрачно предчувствие или както там го казват деверийците. Може и да спечеля добре от теб, Талиейсин от Пирдон, но ще окайвам деня, когато боговете са те довели при мен.

Над пристанището на Аберуин валеше ситен дъждец и правеше камъните на калдъръма хлъзгави като стъкло. Завит във великолепната си алена наметка кралският хералд пробяга по дъската до кея и накара галерата да се разклати зад него. Високият нос, който представляваше двукрак дракон, сякаш се поклони на събралата се тълпа. В края на кея, който опираше до брега, Невин понечи да излезе напред да го поздрави, сетне се поколеба, обърна се към Кълин, който стоеше начело на почетната стража.

— Бъди така добър, погрижи се моряците да пийнат нещо горещо веднага щом стигнат до дъна.

— С удоволствие. Бедните копелета са гребали половината от пътя от Кермор в този дъжд.

Невин побърза да излезе и да размени обредните поздрави с хералда, който се владееше по удивителен начин. Макар да беше мокър, изтощен и хремав, гласът му отчетливо кънтеше при всяка сричка и се поклони с грацията на танцьорка.

— Аз, Орис, идвам по кралска повеля. Кой е човекът, който ме посреща?

— Името ми е Галрион, съветник на регента, Нейна светлост тиерин Ловиан. Кралската справедливост е винаги добре дошла в Аберуин.

— Благодаря, добри съветнико. Виждам, че сте осигурили коне. — Внезапно се усмихна, защото ритуалът свърши. — Ще се махаме ли от този противен дъжд?

— Разбира се, лорд Орис.

В голямата зала на гуербретите на Аберуин огромни огньове пламтяха шумно и в двете огнища. Застанала права като войн, Ловиан ги чакаше край почетната маса. На стола й беше нагласена наметка в червено, бяло и кафявото каре на Клу Кок, а от рамото й беше отметната наметка в синьо, зелено и сребърното каре на Аберуин. Когато хералдът й се поклони, тя прие уважението с леко махване на ръка, защото не беше време за кникс. Сега беше също толкова господар тук, колкото е бил и нейният син.

— Поздрави, почитаеми глас на краля. Какво те носи при мен?

— Сериозни вести, Ваша светлост — той бръкна в ризата си и извади от нея сребърна кръгла кутия за послания. — Нося прокламация с изключително сериозно решение.

Залата се смълча напълно, никой не поемаше дъх и се чуваше само пукането на огньовете. Тъй като кралят беше запазил съдържанието на прокламацията в тайна от всички в двора, дори и Невин не знаеше какво съдържа. Огледа се и видя, че войскарите и от двата отряда седяха като вкаменени на масите си от другата страна на помещението; слугите бяха на практика замръзнали на местата си; съпругата на Рийс стоеше на стълбището с побеляло лице; Тевила и Рода се бяха промъкнали през задната врата и се навъртаха там.

— За мен ще бъде чест, о, глас на краля, ако я прочетете на събраните тук — рече Ловиан с твърд и спокоен глас.

Лорд Орис измъкна със замах пергамента от кутията, постави я на масата и разгъна документа, който изпука.

— „С това да стане известно в провинция Елдид, както и във всяка друга провинция на нашето деверийско кралство, че аз, Лалин Втори, крал по кръвно право и право на меча, в пълно съгласие със законите и жреците на Свещения Бел, сметнах за свой дълг да се занимая с династията на гуербретите на Аберуин, тъй като гуербретството е много обичано от нас, а и важна част от нашите владения. Докато Рийс Мелуейд, гуербрет Аберуин е жив, нека никой да не посмее да свиква Съвета на избирателите да се намесва в законното преминаване на рана към възможните наследници.“