Катрин Кер - Магия за зора

— Дано намерите мир в Отвъдните земи, Ваша светлост — прошепна той толкова тихо, че жените да не го чуят. — Но имам ужасното предчувствие, че омразата няма да ви даде мира.

Остави жените с мъката им и слезе в голямата зала. Поне можеше да обяви официално за станалото и да спести на Ловиан мрачното задължение. Докато вървеше към почетната маса, си спомни за хералда и изпрати един паж да го събуди. Няколко души се обадиха да кажат по нещо приятелски на Невин, но нито един сякаш не забеляза колко е опечален, защото го болеше душата не толкова за Рийс, колкото за онова, което смъртта му означаваше за Аберуин. Бяха прекалено заети да празнуват връщането на Родри. Когато сънливият хералд дойде, Невин се качи върху почетната маса и кресна всички да мълчат. Залата внезапно утихна, бойците от отрядите се обърнаха, най-сетне загрижени, и зачакаха да чуят какво има да каже. Невин не беше в настроение да говори тържествено и дълго.

— Гуербрет Рийс е мъртъв.

Всички едновременно поеха дъх и ахнаха.

— Нейна светлост, Ловиан, тиерин Дън Гуербин, е сега регент за своя по-малък син — Родри Мелуейд, гуербрет Аберуин.

Звукът не можеше да се сбърка: хората понечиха да завикат радостно, но не посмяха от уважение към мъртвия, смехът им бе потопен от кашлица и мърморене, усмивките бързо изчезнаха и бяха заменени с израз на сащисване и срам. „Бедни Рийс — помисли Невин, — сега вече ми се струва, че малко по-добре те разбирам.“ Но докато оглеждаше залата, той се почуди с горчивина в сърцето си дали Родри ще седне в гуербретския стол; дали верните му бойни отряди ще видят някога младия лорд, когото обичаха.

През изминалите няколко години читатели са ме питали най-различни неща за деверийската поредица. Обикновено такива въпроси се отправят в шумни помещения, на конференции, където всъщност никой не чува отговорите, но сега любезно ми се дава възможност да отговоря на някои от тях в писмен вид, а при него винаги е тихо. Както изглежда, две са нещата, които най-много искате да станат ясни: какъв вид магия използват героите и по какъв начин съм организирала книгите.

Деверийският деомер е, най-общо казано, основан на „истинската магия“ в западната традиция, като област на познание, което най-добре може да бъде определено с помощта на неговата история. На първо място обаче нека изясним какво магията не е, независимо от народните вярвания и често повтаряните клишета. Магията, съвсем категорично, не е в състояние да замести техниката, нито е равносилна на нея. Работата на истинския магьосник е в още по-малка степен предназначена за лично облагодетелстване. Както неотдавна я определи един много мъдър човек: „Магията е изкуство, което осъществява по желание промени в съзнанието и ги използва, за да разшири познанието на цялото човечество.“ Забележете ударението, което се поставя върху съзнанието. Това не означава, че магията никога не дава някакви резултати в така наречения „действителен“ или физически свят. Тъкмо напротив. Работата е там, че истинската магия поставя винаги в центъра съзнанието, а физическите резултати са на второ място. Тъй като пиша преди всичко приключенски романи, в Девери физическите резултати са много драматични, но това е една от причините, поради които твърдя, че магията тук е най-общо основана на западната традиция.

А каква е в такъв случай традицията? Поради хулите, сипани от различни църкви през изминалите две хиляди години и в последно време от страна на научната общност, магията на Запад е трябвало да стои скрита, да се практикува тайно, да бъде публично преследвана винаги, когато инквизиторите са я подушвали. Поради гоненията, онова, което би трябвало да е комплекс от философски размишления и духовна практика, е било осакатено и изкривено, съчетало се е в народното съзнание със суеверията, с преклонението пред дявола, както и с номерата и глупавите приказки на измамници и хитреци. В Азия нито една организирана религия не е получавала господство над душата на човечеството и там положението е различно. Мнозина от вас знаят за йога, една истинска духовна дисциплина, която води началото си отпреди хиляди години, или пък са чували за монашеския живот при будизма и изключителните духовни прозрения и сили, които неговите поклонници постигат след години на медитация. Западната магия би трябвало да не им отстъпва.

Нека ми бъде позволено да кажа, че когато говоря за Европа и Азия, нямам никакво намерение да отричам съществуването на местни духовни системи в Африка и Америка. Просто не зная достатъчно, за да говоря смислено за тях. Най-вероятно обаче всички духовни системи, включително и онази, която можеше да е европейската, са пуснали корени в една и съща почва, а именно развитието на шаманството при ловците от времето на палеолита отпреди петнайсет хиляди години, та дори още по-рано. Съмнявам се дали това някога ще стане ясно, но би трябвало да сте изключително скептично настроени към онзи, който твърди, че знае истината, особено ако твърди, че в това са замесени летящи чинии, потъналият континент Атлантида или други подобни сензационни елементи. Ясно е, че по времето, когато писмеността бавно се е разпространявала в евразийския континент, някъде около 2000 години преди новата ера, шаманството е било развито в огромно разнообразие от духовни дисциплини, които Азия е имала щастието твърдо да вплете в религиозния живот на местните култури.