Андре Мороа - Жорж Санд

Дешартр я запознава с управлението на имението. По-късно, по политически съображения, тя твърди, че не се интересува от имотите си. В действителност си остава всякога селянка от Бери, която държи сметка дори за разточителството си. За Байрон, романтик от същата епоха, казват, че отличителната му черта била непоклатимият здрав смисъл. След като отмине възрастта на увлеченията, тази черта се съзира и у Аврора. Тя ще мечтае всякога да си възвърне мъжката независимост, на която са я приучили Ноан и Дешартр. Всякога ще запази и здравия разум, който се получава при по-близък допир със земята и труда. Прекалено свободната мисъл не излиза напред въпреки усилията си; и тя, като птиците, има нужда от съпротива на околната среда. Дейността открива границите, които трябва да си поставя умът.

Когато след втори удар мадам Дюпен дьо Франкьой вече не става от леглото, Дешартр предава цялата власт в ръцете на девойката, налага й да води сметките на домакинството и се държи с нея като с възрастен човек. „Великият мъж“, както тя го нарича с нежна насмешливост, е селски лекар и аптекар, и дори хирург. Той желае да научи Аврора да му помага. И тя свиква да гледа страдания и кръв. Страданието й става дейно. Тя не се отвращава вече от човешкото тяло; ще говори за него винаги свободно, смело, професионално. По-късно любовниците ще я укоряват, че й липсва стеснителност; спокойствието на една болногледачка обърква и разочарова развратника.

Освен с Дешартр тя се среща и с някои младежи от Ла Шатр. Често препуска до градчето, чиито тесни улици „криволичат между неравни островърхи кулички, обрасли с мъх“. Ниски къщи с обковани с гвоздеи врати, големи домове с огради от ковано желязо, където посещава синовете на бащините си приятели: Шарл Дюверне, гиганта Фльори, дребничкия и по-млад от нея Гюстав Папе. Много често вижда един младеж, който се готви да става лекар: Стефан Ажасон дьо Грансан. Той е красив, напомня донегде изгарящите от треска сеньори, рисувани от Ел Греко, от старинен аристократически род, но беден, защото има девет братя и сестри и ще наследи съвсем малка част от имота на прадедите си. Дешартр, който се грижи за този студент благородник, го представя на Аврора и предлага Грансан да й дава уроци по анатомия и остеология 23 23 Остеология (фр.) — наука за костите. — Б.пр. .

Тя поставя в стаята си скелет и младежът идва с радост да преподава на тази очарователна девойка. Аврора има разкошна черна коса, очи на андалуска, лице с „цвят на испански тютюн“ и необикновено гъвкава, стройна снага. Преподавателят, разбира се, много скоро се влюбва, но тя прекъсва признанията му с думите, че хора с техния ум се занимават с „Малбранш 24 24 Малбранш (Никола) — френски философ (1638–1715). — Б.пр. и съдружие“, не с блудкави ухажвания. Всъщност Аврора би се омъжила с радост за него, но знае, че нито граф дьо Грансан, нито мадам Дюпен дьо Франкьой ще позволят това, бащата от класови предразсъдъци и от ужас пред мисълта да се сроди с дъщеря на София-Виктория, бабата — защото Стефан няма състояние и минава за „непрокопсан“. Аврора е малолетна и трябва да държи сметка за противопоставянето на семействата. Скоро Стефан започва да й пише „със студена и рязка откровеност“. Тя продължава да се облича в мъжки дрехи, а това дава повод за приятни недоразумения. Когато се спира пред някой старинен готически замък, за да го рисува, оттам се показва понякога някое девойче, което прави мили очи на „младия господин“.

Аврора Дюпен до Емилия дьо Вим, юли 1821: „Тя ме поглеждаше скритом, а пък аз й отвръщах с любезни поклони, които имаха голям успех…“

Нощни разходки на кон; фуражка, синя рубашка и панталон; части от скелет по мебелите — това своеобразно държане възмущава добронравното Бери. Кюрето от Ла Шатр, изповедник на Аврора, е дочул клюките и я пита: „Не е ли влюбена в някого?“ Свикнала с изисканата сдържаност на абат дьо Премор, който по начало никога не разпитва, тя се чувствува засегната и напуска изповедалнята. Мнението на Ла Шатр й е безразлично. „Говедата са ревали“, казва тя. Майка й, чула същите клюки в Париж, й прави строго мъмрене. Аврора отговаря с писмо, което доказва вроден писателски дар, защото всичко е изказано с великолепна сила и сдържаност:

Аврора до София-Виктория Дюпен, 18 ноември 1821:

С внимание и уважение прочетох писмото, което сте били така добра да ми напишете, и не бих си позволила да възразя нищо на вашите укори, ако не ми заповядвахте сама веднага да го сторя… Вие казвате, майко, че господин Дешартр заслужава голям укор, загдето ми е оставил пълна свобода; преди всичко ще си позволя да ви забележа, че господин Дешартр няма и не може да има никаква власт над мене; той има право само да ми дава приятелски съвети… Господин дьо Грансан ви казал, че съм бойка личност; за да повярвате това твърдение, вие трябва да смятате, майко, че господин дьо Грансан познава основно характера ми, а пък аз не мисля, че съм толкова близка с него, за да може той да познава качествата и недостатъците ми… Казал ви е истината, като ви е съобщил, че ми е давал уроци в стаята ми: къде да приемам тези, които идват при мене? Мисля, че моите гости биха безпокоили баба ми, когато е болна или спи… Искате да излизам на разходка подръка с камериерката си или с някоя прислужница. По всяка вероятност, за да не падна. Докато бях дете, ми бяха необходими презрамки… Но сега съм на седемнадесет години и мога да ходя…