Андре Мороа - Жорж Санд

Санд до Мари дьо Розиер:

Онази дяволска двойка си замина снощи, потънала в дългове, безсрамно тържествуваща, оставила в тукашното общество възмущение, от което не ще могат никога да се оправят. С една дума, в продължение на три дни в къщата ми имаше опасност от убийство. Не искам да ги видя, никога вече няма да стъпят в моя дом. Съвсем го прекалиха. Господи! С нищо не съм заслужила такава дъщеря…

Соланж знае властта си над Шопен. Заедно с Мари дьо Розиер, която има също повод за озлобление, тя се заема да го „настрои“ против Санд. Не обяснява семейните раздори с избухванията на скулптора, а подмята, че Жорж, любовница на младия Виктор Бори, а може би и на художника Южен Ламбер, приятел по ателие на Морис, не желае да има у дома си прозорливи свидетели. Соланж обвинява брат си, че търпи присъствието на Бори в Ноан, за да го използува като параван за собствената си връзка с Огюстин. Шопен е напълно готов да вярва на всичко. Той слуша любезно обвинителката, при все че тя не му представя никакви доказателства, и престава да отговаря на Санд, която го кани загрижено в Ноан.

Жорж Санд до Мари дьо Розиер, 25 юли 1847:

Тревожа се и се страхувам. Доста време нямах никаква вест от Шопен… Щеше да тръгне, а изведнъж нито идва, нито пише… Щях да замина, ако не се страхувах, че може да се разминем, и ако не беше ужасът, че в Париж ще се изложа на омразата на тази, която смятате толкова добра… Понякога се успокоявам с мисълта, че Шопен я обича много повече, отколкото мене, затова се сърди и взема нейната страна…

Най-после с утринната поща получих писмо от Шопен! Виждам, че както винаги глупавото ми сърце ме е измамило и докато аз прекарах шест безсънни нощи да се тревожа за здравето му, той е бил зает със семейство Клезенже да мисли и да говори грозни неща за мене. Много хубаво. Писмото му е смешно по своята надутост, а проповедите на този отличен глава на семейство наистина ще ми послужат за поука… Много неща вече отгатвам и зная на какво е способна дъщеря ми, що се отнася до предубеждения и лековерие… Но най-после прозрях! И ще се държа съответно; няма да оставям вече плътта и кръвта си за храна на неблагодарници и развратници!…

Жорж Санд до Фредерик Шопен:

Вчера поисках пощенски коне и щях да замина с кабриолет в това ужасно време, самата аз твърде болна; щях да остана един ден в Париж, за да разбера как сте. Толкова много мълчанието Ви ме разтревожи за Вашето здраве. През това време Вие сте размишлявали и писмото ви е съвършено спокойно. Много добре, приятелю. Постъпвайте така, както сърцето ви диктува сега, и вземайте неговия усет за език на съвестта ви. Напълно разбирам.

Що се отнася до дъщеря ми… не й подхожда да казва, че се нуждае от любовта на майка, която тя ненавижда и клевети, като оскърбява най-свещените й постъпки и самия й дом с отвратителни приказки! Вам е приятно да слушате всичко това, а може би и да го вярвате. Аз не ще започна борба на тази тема, такова нещо ме ужасява. Предпочитам да ви видя в неприятелския лагер, отколкото да се защищавам от неприятелка, родена от моята утроба и отхранена с моето мляко.

Грижете се за нея, щом мислите, че именно на нея трябва да се посветите. Няма да ви се сърдя, но разбирате, че аз ще се оттегля в ролята на оскърбена майка. Достатъчно съм била мамена жертва! Прощавам ви и не ще ви отправям никакъв упрек отсега нататък, щом изповедта ви е искрена. Тя ме изненадва малко, но ако така се чувствувате по-свободен и по-добре, няма да страдам от този странен обрат.

Сбогом, приятелю. Дано оздравеете по-скоро от всички болести, надявам се, че това ще стане сега (имам основание за тази надежда) и ще благодаря богу за тази необикновена развръзка на деветгодишното изключително приятелство. Обаждайте ми се понякога. Към останалото е безполезно да се връщаме.

Скарването между двама души, които много са се обичали, е всякога нещо глупаво и тъжно. В основата най-често няма нищо сериозно. Неизречени никога или необмислено изречени приказки в момент на невъздържаност се предават от услужливи или злобни трети лица. От огорчение или от гордост наклеветеният не желае да се обясни.

Продължителното мълчание довежда до това, че двамата умират един за друг. Така загива любовта. Колкото по-силно е било чувството, толкова повече разочарованието води до омраза. Колко приятели в момента на скъсване изгарят това, което са боготворили, и прекаляват в строгостта си, както са прекалявали в похвалите! Жорж Санд е достатъчно великодушна и не се плъзга по пътя на омразата, но чувствува нервите си напълно изтощени. Отсега нататък тя иска да знае за Шопен само едно — как е здравето му.