Андре Мороа - Жорж Санд

В 1845 година Жорж Санд поканва отначало на гости, а след това и „осиновява“ девойката Огюстин Бро, нейна далечна братовчедка, роднина на София-Виктория (по линията на птицеловеца); тя е дъщеря на някакъв шивач и на леконравната Адел Бро. Тази пропаднала и застаряваща жена намисля да използува младостта на дъщеря си, която обещава да стане необикновено красива. Покровителка на онеправданите, Санд се намесва и предлага да „откупи“ Огюстин за компаньонка на децата си. Морис посреща, естествено, много добре хубавата девойка. Соланж се държи като баронеса и поглежда братовчедка си от висотата на своята баронска коронка. Създават се два лагера: Санд и Морис защищават Огюстин; Соланж и Шопен я нападат. Санд предпочита покорната, кротка Огюстин, която нарича „моя истинска дъщеря“, пред суровата Соланж. И говори за нея във всичките си писма до Морис:

Титин е все така неизменно красива и добра. Заела се е да става селянка и външно, както е вече по душа, макар че все още смята френското грозде за зелен грах… Получи слънчев загар, комарите я хапят, но толкова по-добре. Тя укрепва и става по-здрава, като истинска селянка. Все така е кротка и очарователна, дори Соланж не може вече без нея, при все че я гледа отвисоко…

Лятото през 1846 година е много горещо.

Жорж Санд до Мари дьо Розиер, 18 юни 1846:

Шопен се учудва защо се поти. Това го отчайва: твърди, че колкото и да се миел, все миришел на лошо! А ние се смеем до сълзи, като гледаме това ефирно същество да не иска да се поти като всички хора… Изгоних градинаря, който ме крадеше. Шопен се слиса от тази строга постъпка. Не може да разбере защо човек да не търпи цял живот нещо, което е търпял двадесет години…

8 август 1846:

Откакто се върна тази година, е много мил. Добре направих, като се поразсърдих, за да намеря един ден смелост да му кажа каквото трябваше и да го заплаша, че всичко това може да ми дотегне. Оттогава той се вразуми, а вие знаете колко е добър, прекрасен, възхитителен, когато не го прихващат…

Наесен Соланж обявява, че се е сгодила. Завладяла е сърцето на един млад кастелан от околността, Фернан дьо Прео, величествен като олимпиец и от много добър род. Морис ни го представя в една своя рисунка като древен бюст, великолепен, но донегде смешен. При все че не се противопоставя на това намерение, Жорж Санд не бърза. Соланж е едва осемнадесетгодишна; нейните чувства (според майка й) още не са се пробудили; „иска да се омъжи само за да я наричат мадам“. Санд би предпочела едно влюбване вместо тази суетност. „Младежът е много красив и безукорно добър — казва тя. — Не е умен, особено когато говори… Лично аз го обичам от все сърце, но той не е човек, който ще блести в Париж. Няма понятие от съвременната култура; прекарал е живота си из горите, с коне, глигани и вълци, като им разбива главата с дръжката на камшика си… Принцесата го обича и командува…“

Жорж Санд до Ецел (П. Ж. Стал):

Дъщеря ми, най-надменната от всички Едмеи дьо Мопра, си е позволила да се увлече по някакъв Бернар Мопра, без неговото жестоко и грубо възпитание, защото този е кротък, услужлив и добър като ангел; но е селски благородник, горски човек, прост като самата природа, облича се като пазач на ловни резервати, красив е като антична статуя, космат като дивак, храбър и великодушен като нашия приятел Вълчето. Засега няма нито пет пари и е легитимист. 106 106 Привърженик на Бурбонската династия. — Б.пр. Всички буржоа казват, че сме луди, а уверена съм, че републиканските ми приятели ще ме замерват с камъни. Никак не си представях, признавам, да имам зет благородник, роялист и ловец на глигани. Но животът е пълен с неочаквани неща: оказа се, че това момче е по-голям привърженик на равенството от нас и въпреки лъвската си грива е по-кротък от овца. И така, ние го обичаме и той ни обича…

Жорж желае много повече друг брак — на Морис и Огюстин. Но безволният Морис не се решава. Санд се кълне, че между двамата млади съществува само едно братско, „свято приятелство“; съществува обаче едно нейно писмо до Морис (писано, по-късно), в което, по повод друго увлечение на сина си тя напомня за Огюстин:

Когато се влюби за пръв път, ти остана прозорлив. И толкова по-добре, защото онази особа 107 107 Полина Виардо. — Б.а. не можеше да ти принадлежи. Втория път 108 108 Огюстин Бро. — Б.а. беше капризен, нерешителен, често пъти несправедлив, накрай съвсем несмел и твърде жесток. Толкова по-зле за тебе. Става дума за тази неувереност, за тези сменящи се увлечения и отвращения, при които човек създава ужасни страдания на друго същество… Помни, че не бива да повториш едно тежко прегрешение, да дадеш прибързано обещание, а след това да ми пишеш от Гийери: „Баща ми не иска и да чуе и може би е прав…“ Не ти е позволено вече да се държиш като дете…